Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 225

Тиана намръщено стисна очи.

— Или ето това прекрасно оръжие! — Вязил с пламнали очи вдигна нещо подобно на метален колан. — Стоманен меч, толкова гъвкав…

— Че се навива като колан — кимна Трикс, спомняйки си как коварният Гриз свали баща му от трона. — Знам… ой!

Коланът наистина се разгърна в меч — но се оказа, че е навит не на една, а на четири или пет навивки. Вече изпънат, мечът се оказа дълъг три метра и хищно се поклащаше в ръцете на търговеца.

— Меч-камшик! — радостно възкликна Вязил. — Трудно ще пробие броня, но без проблем ще перне врага като камшик!

— Ох, ще повърна… — тихо каза Тиана.

— Защо в мирни и красиви страни правят такива ужасни и причудливи оръжия? — възкликна Трикс.

— Ще ви кажа! — радостно обясни търговецът. — Ако всичко наоколо е мирно и красиво, ако мъдреците учат хората на послушание и хармония, а художниците са в състояние да гравират бойна сцена върху маково семе или да отгледат горичка от тополи, кленове, липи и череши така, че когато я гледаш от близкия хълм — през пролетта листата им рисуват лика на техния владетел като млад, а през есента — вече като възрастен, то човешката природа копнее за нещо в контраст. Нещо ужасно, безобразно и кръвожадно. Разбира се, ако в онези страни войните са постоянни и масови, както при нас, оръжията им щяха да са по-обикновени. Но селяните и гражданите в тези страни нямат право изобщо да носят оръжие, сражават се само воините… затова и оръжията им са толкова свирепи и удивителни… — Вязил си пое дъх и добави: — А селяните — да, те се бият просто и непретенциозно — със сопите за отделяне на ориза, с косите и вилите си… и с гребла също… и с възглавници…

— Възглавници? — с надежда попита Тиана. — Значи все пак има доброта в сърцата им?

— Ами, как да го кажа… — Вязал сви рамене. — Боят с възглавници е тих, но ужасен. Победителите дишат тежко, притискайки победените с възглавниците, самите победени ритат с пети, опитвайки се да си поемат въздух…

— Няма нужда да продължавате! — прекъсна го Трикс. — Търговецо, на нас ни трябва нещо по-мирно и традиционно!

— Тогава ще препоръчам на вашия приятел ето това копие — разочаровано каза търговецът. — Острият му връх е с право заточване, няма никакви зъбци или шипове… нежно и стабилно оръжие… Е, а за вас… виждам, че имате тояга. Бойна, предполагам? Владеете ли я?

— Ами… да… — отговори Трикс, докосвайки вълшебния си жезъл.

— Тогава бих ви препоръчал ето този накрайник за тоягата. Превръща обикновената тояга в боздуган… — търговецът подаде на Трикс тежка метална тръба, от която стърчаха четири триъгълни издатини. — Слагаш го на тоягата… диаметърът, струва ми се, е подходящ… заклинваш го по-здраво… Ще изглеждате като войнствен млад магьосник!

Трикс отдръпна протегнатата си ръка от наконечника.

— Не, знаете ли, по-добре и на мен дайте копие… — помоли той.

Търговецът въздъхна и сви рамене.