Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 224

— И какво оръжие тогава ни трябва? — неволно включвайки се в тона на търговеца, попита Трикс.

— О, имате нужда от оръжие от далечни и мирни страни! — възкликна Вязил. — Онези страни, в които расте чай и яздят слонове, където отглеждат ориз и рисуват красиви рисунки на оризова хартия! Рядко търговци носят оръжия оттам, защото тези страни не са прославени сред нас със своите победи и завоевания!

— Но защо тогава да ни трябва тяхно оръжие? — изненада се Тиана.

— Защото много малко хора могат да се справят с него — ухили се търговецът. — В крайна сметка и метлите на гърбовете ви не са само метли, нали? О, мъдрият Вязил разпознава бойната метла сред хиляди обикновени метли! Ако вие сте същите онези юноши… — при тези думи мъдрият Вязил някак много замислено погледна Тиана и Трикс побърза да я прикрие с рамо… — Да, дори ако сте вие… но това не е моя работа, не. Ако вие сте воините, победили в турнира, биейки се с бойни метли, тогава защо са ви копия или мечове? Всеки знае как да се сражава с такива оръжия — и срещу такива оръжия! А аз ще ви дам нещо, срещу което нашите доблестни воини не знаят как да се сражават!

— А ние ще можем ли да се сражаваме с тези оръжия? — със съмнение попита Трикс.

— Човек, който знае как да се бие с метла, може да вземе в ръка всяко оръжие! — тържествено заяви търговецът. — Ето… препоръчвам ви да обърнете внимание… бойни гребла!

Трикс и Тиана учудено се взряха в греблата, подредени на рогозката. На външен вид изглеждаха като най-обикновени градинарски гребла.

— Да се биеш, разбира се, можеш с всичко — трезво прецени Трикс. — С табуретка. С вилица. С нощно гърне. Но с какво греблата са по-добри от копията или тоягите?

— Как така „с какво“? — възмути се Вязил. — Вижте…

Той хвана едно гребло и енергично го размаха във въздуха, коментирайки действията си:

— Първо, широката напречна част на греблото улеснява улучването на врага. Второ, ударът се нанася не само с тежката дървена част, но и с острите бронзови зъбци, здраво закрепени в рейката.

— В какво? — тихо попита Тиана, слабо запозната със селския бит. Търговецът не обърна внимание на думите й:

— Трето, греблото позволява не само да удряш противника, но и да го закачиш, да го придърпаш към себе си… е, а после, както сами разбирате, хубаво да го обереш — връщайки бойното гребло на мястото му, Вязил добави: — Е, в крайна сметка може пък така да се случи, че да пожелаете да се захванете със скромния труд на фермера… И вече ще имате инструмент!

— Не, греблото не ни подхожда — поклати глава Трикс. — Благодаря ви, разбира се, но Прозрачният бог иска да изглеждаме достойно и застрашително. Така че никакви градински инструменти… оръжията от мирните далечни земи не са за нас.

— Чакайте, чакайте! — размаха ръце търговецът. — А какво ще кажете за това…

Той показа на момчетата копие с много широк и дълъг връх и някаква ръкохватка на дръжката.

— Забивате… — Вязал се хвърли напред. — След това издърпвате ръкохватката и…

Върхът на копието се раздели на две като огромна ножица. Тиана ахна.

— Противникът ви не само ще бъде намушкан, но и разрязан! — радостно възкликна Вязил. — И ако не е много едър, направо ще бъде разполовен! Единственият недостатък е, че трябва много старателно да чистите механизма след битка…