Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 6

— Копеле такова! Нали беше съгласен с цената, плащай!

Човекът там явно й изкрещя нещо в отговор. Шармън бе твърде далече, за да различи думите на клиента, но отгатна, че не съдържат комплименти. Каквито и да бяха, изглежда, разяриха Кейт още повече. Тя отстъпи назад и кракът й се стовари тежко върху предната броня, като я огъна. Последният гневен изблик очевидно преля чашата на мъжа в колата. Той отвори шофьорската врата в миг, изскочи на улицата и се запъти решително към нея. Когато се приближи, жената отстъпи и взе да се прикрива с ръце пред лицето, за да се защити.

— Добре бе, приятел, разбрах те, стига вече — замоли тя. — Задръж си проклетите пари.

Развълнуван, Шармън затърси из джоба си фишека монети от петдесет пенса, който винаги носеше за такива случаи. Извади го и здраво сви юмрук около него. Стар трик, но ефикасен. Фишекът в дланта пречи на юмрука да се свие и ударът става два пъти по-мощен и ефективен.

Наблюдавайки внимателно клиента, той посегна да отвори вратата. В този момент забеляза, че мъжът се успокои и се разколеба, докато Кейт продължаваше да го умолява. Това бе фатална грешка. Когато той свали гарда, жената отпусна ръце, отстъпи хитро назад и запрати десния си крак силно в слабините му, което го срина на колене сред псувни и опити да си поеме дъх. Гледката предизвика потръпване у Шармън. След като клиентът й лежеше проснат и се държеше за слабините с болезнени викове, Кейт се раздвижи отново, явно неудовлетворена от резултата на първоначалното си нападение. С нов ритник го улучи под брадичката и го накара да се претърколи по улицата, а от устата му потече кръв. Накрая, доволна от постигнатото, тя тръгна към колата на полицая и се вмъкна в нея. Шармън й отправи въпросителен поглед.

— Труден клиент, а?

— Нищо, с което да не мога да се справя — изгледа го свирепо тя. — А ти къде беше, по дяволите?

— На път за насам.

— Типично за скапаната полиция. Доколкото си спомням, те все закъсняват.

Шармън внезапно посегна и сграбчи лицето й. За миг видя неподправен страх в очите й. Не това целеше да постигне. Страхът беше полезен инструмент в работата му, но не и в отношенията с любимия човек. Понякога си забравяше силата. Отпусна хватката си.

— Колко ти дължи?

— Има ли значение? — сви рамене тя.

— Да. Колко?

— Двадесет лири. Беше бърз сеанс, без специални услуги.

Шармън кимна, излезе от колата и отиде до клиента, когото Кейт бе оставила да се въргаля на улицата. Беше се посъвзел, бе успял да се изправи на крака и да се добере до колата си, все още стискайки слабините си. Полицаят се наведе над него.

— Мисля, че дължиш двадесет лири на приятелката ми.

Мъжът вдигна очи.

— Ами можеш да й предадеш да се разкара, сводник такъв!

— За теб съм детектив Сводник, приятел.

Според Шармън това си бе достатъчно представяне. Извади от джоба си фишека с монети, стисна ги здраво в юмрука си и удари мъжа силно точно над бъбреците, като отново го повали на земята, свит и крещящ като преди. После бръкна в джоба на сакото му и измъкна портфейла му. Отвори го и взе две банкноти от десет лири, шофьорската му книжка и някаква семейна снимка. Пъхна парите в джоба на панталона си, преди да захвърли портфейла на земята до проснатата фигура. Човекът вдигна поглед.