Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 8

Докато слушаше продължителното и решително звънене на телефона, Сам имаше чувството, че късметът й току-що се е изпарил. Сведе поглед към Шоу, който й се мръщеше гладно.

— За кого бие камбаната, а? Какво мислиш, стари приятелю, да го вдигна ли, или да оставя веднъж и Тревър да свърши нещо?

Знаеше, че не е справедлива. Тревър Стюърт беше на повикване през последните две седмици и просто имаше късмет, че нищо не се бе случило. Освен това бе идвал в моргата няколко дни, за да й помага с някои от важните аутопсии, и тя оценяваше жеста.

„Това, че вече съм шеф, не означава, че имам нещо против да си цапам ръцете от време на време, Сам. Не трябва да загърбвам корените си.“

Тя му се усмихваше с благодарност всеки път, когато го казваше, а беше по-често, отколкото можеше да понесе. Въпреки покровителствения му тон не виждаше смисъл да го разстройва и да загуби така необходимия помощник. Затова замълчаваше и прехапваше устни.

Сякаш в отговор на въпроса й или по-вероятно, защото умираше от глад, Шоу скочи на земята и се втурна към кухнята.

— Дори и котаракът е против мен — въздъхна тя.

След като реши да вдигне телефона, Сам забърза надолу по пътеката, доколкото й позволяваха широките чехли. Като стигна в кухнята, вдигна слушалката от апарата и я постави до ухото си.

— Доктор Райън на телефона.

— Добро утро, доктор Райън, тук е инспектор Медоуз.

Нямаше нужда й се представя, позна гласа му веднага. Не го харесваше. Въпреки че го знаеше от години, отношението й към него бе неизменно. Винаги го бе считала за слаб и бездеен и не можеше да си обясни как изобщо е успял да стане инспектор. По-вероятно бе да е заради принадлежността му към някакво тайно общество със странни навици, отколкото защото бе добър професионалист. Все пак и в медицината имаше такива игри. Разсъжденията й се върнаха отново на Медоуз.

— Какво мога да направя за вас, инспекторе?

— Открихме труп на жена в Гранчестър и ще сме ви задължени, ако дойдете.

Сам грабна химикалката и бележника, които винаги държеше до телефона.

— Дайте ми адреса.

— „Гейбълс“, Оук Трий авеню, Гранчестър. Знаете ли как да стигнете до тук, или да изпратя кола?

Сам се славеше с липсата на чувство за ориентация и неведнъж се бе губила на път за местопрестъплението. Въпреки че познаваше слабостите си, мразеше да й ги изтъкват. Особено пък хора като Медоуз.