Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 5

Огледа се наоколо за последен път, за да се увери, че не е забравил нещо, преди да скочи обратно в колата и да се отдалечи. Хвърли око на часовника си. Имаше още три минути до следващия влак, а през това време щеше да е изчезнал. В полето нямаше фермери, никой не разхождаше тъпи кучета, нямаше и хлапета колоездачи, никакви свидетели — всичко вървеше по план.

На няколко мили по-нататък по Кеймбридж Роуд свърна по друг черен път, отвеждащ в гъста вечнозелена гора. Подмина собствената си кола, която преди няколко часа бе паркирал внимателно на едно малко сечище, и измина още стотина метра, преди да спре и да слезе. Отиде до багажника и измъкна черен найлонов плик за смет, пълен с грижливо сгънати чисти дрехи. Съблече всичко, свали перуката и брадата и ги хвърли в колата, заедно с принадлежностите на Клеър. После махна предната и задната табела и ги пусна в голяма найлонова торба. По-късно щеше да изтрие номерата от тях и да ги хвърли в река Кам.

Доволен от свършеното, той бързо се преоблече в хубава риза, сако, панталони и вратовръзка. После, след като изля туба бензин върху колата, я подпали и се отправи към своя автомобил. Незабелязан от никого, пое по Кеймбридж Роуд и се отдалечи от мястото. Преди черният дим от горящата кола да се извиси над дърветата, вече бе на голямо разстояние, слушаше „Радио 2“ и си тананикаше „Ангели“ с Роби Уилямс. Всичко бе минало отлично.

Първа глава

Детектив Станли Шармън подръпна от цигарата си за последен път, преди да я изхвърли небрежно на улицата през отворения прозорец на колата. Тя падна самотно на мръсната алея, а огънчето й остана да свети ярко още миг-два, след което се сля със заплашителния мрак. Като издиша остатъка от цигарен дим през носа си, той започна да се взира търсещо в тъмните сенки, простиращи се по улицата и изпълващи я с меланхолия. Най-сетне откри онова, което диреше. Красивият мерцедес купе бе паркиран точно под единствената незасенчена флуоресцентна светлина. По лекото полюшване позна, че е намерил правилния автомобил и само трябва да почака да се появи жената, която търсеше.

След още пет минути, през които Шармън си сви и запали нова цигара, Кейт най-сетне изскочи от колата. Придърпа дрехите си, обърна се с яд и погледна вътре. По изражението й разбра, че не всичко е наред. Оказа се прав.