Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 24

Отвори вратата разярена.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Ед? Знаеш правилата, никакъв коментар и никакво търсене у дома, особено на тази фаза от разследването!

Кейс я позяпа за миг, повдигна шапка и се усмихна.

— А какво те кара да мислиш, че съм дошъл да си говорим за убийството на Кларк? Може да е просто частно посещение.

Сам скръсти ръце в защита.

— Стига глупости, Ед, върви си, преди да бъда принудена да позвъня на главен инспектор Адамс.

— Значи, доколкото разбирам, доктор Райън, напоследък трябва да бъдеш принудена, за да се обадиш на скъпия ни инспектор Адамс? — усмихна се той.

Забележката я порази и я обърка за момент, а умът й се заблъска да открие остроумен и безобиден отговор. До този момент не съзнаваше до каква степен бившата й връзка с Адамс бе обществено достояние и това не й хареса. Очите й се присвиха.

— Мисля, че прекали, Ед. Отношенията ни, действителни или въображаеми, нямат нищо общо с това разследване. Наистина би трябвало да го знаеш. А сега си върви, ако обичаш.

— Слушай, доктор Райън, не се интересувам от личния ти живот. Моите читатели може би — да, но аз — не…

Сам усещаше как температурата й се покачва.

— А какво общо има той, по дяволите, с проклетите ти читатели?

— Нищо — поклати глава Кейс, — но нали ги знаеш какви са хората. Патоложка във важно разследване, която има връзка с шефа на детективите. Вероятно ли е това да доведе до предубеждения относно изхода на разследването? — Задвижи ръката си в пространството, сякаш четеше заглавие, и продължи: — Повод за притеснения и обществени дебати, не мислиш ли? Нали знаеш, че хората си падат по скандалното?

— Познавам теб, Ед, а за хората не знам. Освен това, нямам връзка с главен инспектор Адамс. Много добре ти е известно.

Усмивката на Кейс се разтегна.

— Още по-зле тогава. Разбрах, че имало някакви търкания между вас двамата, докато сте провеждали първоначалния оглед. Много непрофесионално и неприсъщо за теб, доктор Райън. Сигурен съм, че източникът ми просто е изтълкувал погрешно ситуацията. Но това също би било повод за загриженост от страна на обществото, не смяташ ли? Тоест, може ли разследването да се проведе подобаващо, ако вие двамата постоянно се хващате за гушите? Със сигурност ще пропуснете нещо, нали?

Сам се взираше ядосано в него.

— Нищо няма да бъде пропуснато! Мога да те уверя в това.

Кейс се усмихна.

— Може би не. — Внезапно смени курса. — Виж, доктор Райън, и двамата сме врели и кипели, нужно ми е само малко напрежение в историята. Опитай се да вървиш крачка напред. В края на краищата, става дума за местен случай и не искаме онази банда от Уопинг да се намеси в него, нали?

Сам запази мълчание, но се досещаше какво ще последва.

— Ако можеш само да ми подскажеш следата, така да се каже, сигурен съм, че няма да е нужно тази неприятна история между твоя милост и главен инспектор Адамс да излезе наяве. Следиш ли мисълта ми?

Разбираше го, и то много добре. Чисто и просто си беше изнудване и тя нямаше да се поддаде. Хвана вратата, готова да я тръшне под носа му.