Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 23

Докато се приближаваше към моста, кучетата вече бяха под свода, подскачаха из отпадъците и ровеха из бог знае какво. Извика след тях:

— Джаспър, Конрад, тук, момчета, върнете се или ще изкъпя и двама ви, като се приберем!

Въпреки големината и енергията им, Андрю знаеше слабото им място. Обичаха водата, но само ако ставаше дума за язовири, реки и езера. Стигнеше ли се до къпане в банята, започваха да се боят като безпризорни псета, отвеждани да бъдат приспани.

Като че ли разбрали заплахата, която току-що им бе отправил, те се втурнаха обратно към него. Като се приближиха, забеляза, че Джаспър носи нещо в уста. Изглеждаше като старо парче месо или някакъв кокал. О, боже, като си помислеше, че може да е някое мъртво животно! Проклетникът щеше да смърди седмици наред!

Кучето пусна плячката си в краката на Андрю и седна, а очите му горяха в очакване. Стопанинът му го погледна.

— Ако си мислиш, че ще ти го хвърлям, значи не си познал, момче.

Сведе очи към това, което лежеше в прахта до десния му крак. За миг се опита да овладее ужаса, който се надигна в гърдите му. Знаеше, че трябва да се съсредоточи, за да се увери, че не е станала грешка и умът му не си прави шеги. Но не. Там, на земята пред него, имаше човешки крак или по-точно останки от крак. Формата беше достатъчно явна, но по-голямата част от месото липсваше и се подаваха само костите. Остатъците от плътта бяха почернели и разложени. На мястото на пръстите стърчаха четири остри кости. Палецът висеше отпуснат и почернял и го крепяха само няколко тънки нишки плът.

Джаспър се раздвижи напред, за да вдигне трофея си, след като му бе омръзнало да чака господарят му да реагира. Уокър го отблъсна.

— Махай се, глупав проклетнико, остави го!

Извади поводите на кучетата от джоба си и ги закачи за каишките им. После хвърли последен поглед на разложения крак, за да разсея всяко съмнение какво представлява, и се втурна покрай дигата обратно към къщи.

Сам се бе овладяла бързо след обаждането на Адамс. Знаеше, че все някога ще трябва да се окопити, защо не сега. Стоя под душа цяла вечност, като остави топлата вода да се стича по голото й тяло, и се наслаждаваше на успокоителното й въздействие. Единствената причина да излезе накрая бе тропането на входната врата. Уви се с кърпа, омота друга около главата си и слезе по стълбите да види кой смее да накърнява личното й спокойствие. Когато стигна до вратата, доближи око до шпионката и надникна през нея.

На прага стоеше Едуард Кейс и й махаше с ръка. Той си беше вечен нахалник — предполагаше, че професията му го изисква. Но това вече бе твърде много, беше нахлуване в личния й живот.