Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 26

— Никога няма да изляза от тук. Ще пукна на това бюро и пак няма да съм свършила всичко.

Джийн се заизмъква бавно от кабинета.

— Ще приготвя кафето.

След като се зае с някои основни административни задачи, за да задвижи работата в отдела си, Сам се отправи към моргата заедно с голямата чаша кафе, като се опитваше да я допие по пътя, преди да е започнала медицинската експертиза. Когато влезе в помещението, повика помощника си, който едва тази сутрин се бе върнал от отпуск.

— Да се залавяме, Фред.

Той се появи иззад ъгъла на моргата, направи жест с пръст върху устните и посочи към малката стаичка встрани, която се използваше за уединение на роднини и приятели при разпознаването на трупове. Сам се намръщи и се отправи нервно към малкия си кабинет, за да се приготви. След миг на вратата се почука леко и тя вдигна поглед. Беше Тревър Стюърт, сериозен и официален.

— Господин Кларк би искал да поговорите, доктор Райън, може ли?

„Доктор Райън“! Това трябва да бе първият път, когато се обръщаше така официално към нея, откакто го познаваше. Питаше се кой ли ги слуша. Не й се наложи да се чуди дълго. Миг по-късно влезе Джон Кларк, парламентаристът, придружаван от Робърт Шоу, началника на полицията. За всичките й години в „Парк“ той посещаваше моргата за пръв път, а също и — доколкото знаеше — местопрестъплението.

Сам им посочи два стола срещу бюрото си, докато Тревър Стюърт изчакваше нетърпеливо до вратата.

Шоу заговори.

— Господин Кларк, ъ-ъ, Джон, би искал да ви зададе няколко въпроса за процедурите, ако нямате нищо против, доктор Райън.

Тя кимна и пренесе вниманието си върху Кларк. Личеше, че е разстроен, лицето му бе зачервено, а очите му бяха подпухнали и насълзени. Заговори нервно и накъсано.

— Зная, че трябва да си свършите работата, доктор Райън. — Спря, за да си поеме дълбоко въздух и да си възвърне самообладанието. Шоу постави успокоително ръка върху рамото му. — Но ако изобщо е възможно, отнесете се колкото може по-нежно с нея. Беше много красива, не само на външен вид, имам предвид и като личност. Беше просто прекрасна. — По страните му се застичаха сълзи.

За пръв път, откакто го познаваше, Сам изпита съчувствие към него. Въпреки репутацията си той изглеждаше искрено разстроен и натъжен от случилото се с младата му съпруга. Заговори възможно най-мило:

— Ще работя бавно и ще внимавам с нея. Обещавам.

Кларк кимна с разбиране и благодарност и тъй като бе неспособен да каже друго, се изправи, подкрепян от Шоу, който все още държеше ръката му. Началникът на полицията кимна към Сам.

— Благодаря ви, доктор Райън, много сме ви задължени.

Докато си тръгваха, Шоу размени няколкото думи шепнешком с Тревър Стюърт, преди той да се върне в кабинета и да се настани на мястото, което Кларк току-що бе освободил.

— Всички ще те наблюдават, Сам, ще трябва да си на ниво.

— Наистина изглеждаше разстроен.

Тревър кимна.

— Тя беше много млада и красива. Не съм изненадан.

— По-възрастните мъже с младите им съпруги, а, Тревър?

Той се понамести неспокойно на стола си, но пренебрегна забележката й.