Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 2

Като разгледа отблизо остарелия и амортизиран мост, Клеър се запита как ли понася тежестта и скоростта на влаковете, които профучаваха по него. „Ще вземе да се случи някое нещастие тук“, помисли си тя.

Вдигна една клечка и започна да драска по ронещия се хоросан между тухлите. Докато чакаше, отгоре изтрака дълга редица товарни вагони и цялата зидария се разтресе. Огледа се наоколо.

Като всяко отдалечено, но удобно място и това от години бе използвано за сметище. Под свода бяха нахвърляни всевъзможни боклуци. Освен торби, пълни с гниещи, смрадливи битови отпадъци, имаше и големи метални контейнери, преобърнати или съборени на една страна, а от капаците им се процеждаше особено неприятна кафеникава течност. Разпорени и изцапани дюшеци се търкаляха наоколо по земята или бяха облегнати на стените, клюмнали като увехнали цветя във ваза. Навсякъде се въргаляха износени спукани гуми, които придаваха на мястото някаква неизменна грозота. Чудеше се защо хората постъпват така, сякаш изобщо не ги е грижа за околната среда.

За нея това бе основен проблем, така оправдаваше избрания си път в живота. Хората може и да не я харесваха, както и начина й на живот, но тя поне се интересуваше от обкръжението си. А имаше и плъхове, вече бе видяла два, и то големи, почти колкото малко кученце или коте. „Уф!“, потрепери момичето.

Погледна часовника си и видя, че е два и петнадесет — той закъсняваше. Спейд й бе подарил часовника миналия месец за двадесет и петия й рожден ден. Не беше сигурна дали не го е откраднал. Въпреки че заедно с приятелите си натрупваше цяло състояние от търговия с незаконни напитки и цигари от континента, той продължаваше да задига разни неща. Това беше скъп златен „Ролекс“, бе виждала такива по витрините, струваха хиляди, а откъде би взел толкова пари? Не, определено го е откраднал. Освен това беше заличил някакъв надпис на гърба му. Спейд си знаеше работата и се бе справил добре, но тя не очакваше да е иначе, защото беше достатъчно опитен.

Пусна часовника в джоба на панталона си. Не го носеше открито, за да не й го откраднат, а колкото и да обичаше приятелите си, те не бяха сред най-честните на света. Трябваше да му се признае на Спейд, че поне не задига боклуци. Макар и краден, часовникът беше адски хубав и беше мило да й го подари.

Седна на дигата, чудейки се дали той ще се появи изобщо. Мислеше, че ще е тук, когато дойде, и беше леко подразнена, че го нямаше. Засенчи с ръка очите си, за да ги предпази от силното юлско слънце, напичащо от небето, и се вгледа в хоризонта. Отначало не видя нищо, но после забеляза малкия ленив облак прахоляк в далечината. Докато го гледаше, облакът се уголеми и от него започна да се подава една кола. Най-после идваше.