Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 12

— Какво очаквате да намерите?

— Можем ли да се надяваме на изявление по-късно?

Сам не им обърна внимание и продължи нататък. Не можеше да разбере защо го правят. Трябва да съзнаваха, че няма да направи изявление, което би придало тенденциозност на по-нататъшните разследвания. Може би просто чувстваха, че е част от задълженията им да покажат, че правят нещо. Някой ден щеше да стане сериозен инцидент заради тези копелета, но просто се надяваше да не бъде замесена.

Като спря до охраняващия полицай, младок на около двадесет години, Сам се представи и я упътиха по алеята към предната част на къщата. Докато шофираше, момчето внимателно си записа времето на пристигането й. После си отбеляза марката и номера на колата й, преди да хвърли бележника в своята патрулка до появата на следващия важен детектив.

Когато стигна края на алеята, Колин Фланъри я насочи към мястото за паркиране. Усмихна се и му махна. Винаги се радваше да го види. След като той беше тук, знаеше, че работата ще се свърши както трябва. Някои го считаха за придирчив, но за Сам бе добър професионалист и й се искаше хората като него да са повече.

Самата къща беше голямо и внушително здание, имитация на късния готически стил. Градините или онова, което можеше да види от тях през полицейските светлини, също бяха внушителни. Обширни и изпълнени със зеленина, със стотици дървета, растения и храсти. Питаше се колко ли хора е наел Кларк да се грижат за поддръжката им. При по-щастливи обстоятелства с удоволствие би се разходила наоколо и би си откраднала някои резници.

Докато излизаше от колата, Фланъри се приближи към нея с бял защитен гащеризон в ръка.

— Видя ли какъв цирк е ей там? Да се чудиш как, по дяволите, са научили за случая преди нас!

Усмихна му се и навлече гащеризона.

— Мисля, че и двамата сме наясно как, нали, Колин?

— Да, напълно. — Той сви рамене и кимна. — Нелепо е.

Погледна надолу към краката си.

— Носиш ли ми предпазните калцуни?

Фланъри й ги подаде и тя ги нахлузи върху обувките си.

— Главен инспектор Адамс дойде ли вече?

Фланъри поклати глава.

— Не, още не е, трудно го открих. Сигурно заради новата му млада жена… — Млъкна и му се прииска да си отхапе езика. — Извинете, не съобразих. Сигурен съм, че ще дойде скоро.

Сам знаеше, че не е злонамерен, затова не обърна внимание на забележката и се насочи към входната врата.

— Какво имаме?

— Млада жена горе на леглото, смятана за Софи Кларк, съпруга на местния член на парламента Джон Кларк. Изглежда, е била удушена… — Отново млъкна със съзнанието, че вероятно е прекалил, ставаше му неприятен навик. — Но разбира се, това вие ще го определите, доктор Райън, аз само изразих общи наблюдения.

Усмихна се на неловкостта му. Бе толкова възпитан и мил.

— Сигурна съм, че си прав, Колин. Но все пак ще поогледаме, нали? А какво става със съпруга й?

— В момента му го съобщават. Имало някакво празненство на Камарата на общините, на което трябвало да присъства. Така че можете да си представите колко многобройни ще бъдат свидетелите за алибито му.

— А Софи не е ли отишла?