Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 119
Найджел Маккрери
— Тук има около сто лири. Надявам се, че е достатъчно, за да покрият хотела и горивото ти.
Сам ги отблъсна.
— Не, благодаря. Мисля, че не ми харесва как си ги спечелила.
Кейт бе изненадана, смаяна и разстроена.
— Какво имаш предвид?
Сам отхапа от малката си препечена филийка.
— Видях те снощи да се качваш в онази кола.
— О, нима? — изгледа я ядосано момичето. — И като събра две и две, получи шест.
Сам се облегна назад, сигурна във фактите.
— А Стан ми разправяше, че си била интелигентна. За твое сведение онзи мъж беше негов приятел. Каза, че вече се е срещнал с теб. Даде ми малко пари от Стан, за да ти помогна с разходите.
Кейт се изправи рязко, гледайки я свирепо.
— Следващия път първо си провери фактите, преди да започваш да размахваш пръст. А аз те мислех за приятелка. Как се лъжат хората! — Хвърли парите над масата в лицето на Сам, преди да излезе от трапезарията.
Сам се зарадва и изненада, че завари Кейт и Хъд да я чакат до колата, когато излезе от хотела. Изминаха в мълчание краткия път от пазара до полицейския участък. Художникът направи няколко опита да завърже разговор, но усилията му бяха посрещнати с ледена тишина. Сам искаше да се извини, но определено не пред Хъд. Бе сгрешила и си бе въобразила твърде много. Точно тя, която предпочиташе никога да не прави предположения — това бе почти девиз на професията. И все пак го бе направила по отношение на Кейт и сега се чувстваше ужасно виновна. Паркира зад участъка и един млад и нервен на вид полицай ги въведе в кабинета на Бил Флеминг.
При влизането й той се изправи и й подаде ръка.
— Доктор Райън, предполагам?
Сам бе развеселена от посрещането и стисна ръката му силно, преди да се обърне и да представи двамата си спътници. Въпреки че изглеждаше малко смутен, той се ръкува и с двамата и бе достатъчно сърдечен с тях, без да задава неудобните въпроси, от които тя се боеше. Когато и тримата седнаха на приготвените столове, Флеминг заговори направо по същество.
— Стан Шармън ми каза, че търсите Спейд.
— Да.
— Нали знаете, че го издирват за убийство?
— Да, чухме — кимна Сам.
— И че е много опасен?
Тя кимна отново.
— Мисля, че се досетихме, като се има предвид за какво го издирват.
Флеминг направи пауза за момент, като я гледаше и се опитваше да събере мислите си.
— И с какво мога да ви помогна? Ако ме питате къде е Спейд, нямам представа. Ако знаех, нямаше да си седя тук.
— Съзнаваме това, но просто искахме да разберем дали не можете да ни дадете някаква допълнителна информация за него.