Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 119

— Тук има около сто лири. Надявам се, че е достатъчно, за да покрият хотела и горивото ти.

Сам ги отблъсна.

— Не, благодаря. Мисля, че не ми харесва как си ги спечелила.

Кейт бе изненадана, смаяна и разстроена.

— Какво имаш предвид?

Сам отхапа от малката си препечена филийка.

— Видях те снощи да се качваш в онази кола.

— О, нима? — изгледа я ядосано момичето. — И като събра две и две, получи шест.

Сам се облегна назад, сигурна във фактите.

— А Стан ми разправяше, че си била интелигентна. За твое сведение онзи мъж беше негов приятел. Каза, че вече се е срещнал с теб. Даде ми малко пари от Стан, за да ти помогна с разходите.

Кейт се изправи рязко, гледайки я свирепо.

— Следващия път първо си провери фактите, преди да започваш да размахваш пръст. А аз те мислех за приятелка. Как се лъжат хората! — Хвърли парите над масата в лицето на Сам, преди да излезе от трапезарията.

Сам се зарадва и изненада, че завари Кейт и Хъд да я чакат до колата, когато излезе от хотела. Изминаха в мълчание краткия път от пазара до полицейския участък. Художникът направи няколко опита да завърже разговор, но усилията му бяха посрещнати с ледена тишина. Сам искаше да се извини, но определено не пред Хъд. Бе сгрешила и си бе въобразила твърде много. Точно тя, която предпочиташе никога да не прави предположения — това бе почти девиз на професията. И все пак го бе направила по отношение на Кейт и сега се чувстваше ужасно виновна. Паркира зад участъка и един млад и нервен на вид полицай ги въведе в кабинета на Бил Флеминг.

При влизането й той се изправи и й подаде ръка.

— Доктор Райън, предполагам?

Сам бе развеселена от посрещането и стисна ръката му силно, преди да се обърне и да представи двамата си спътници. Въпреки че изглеждаше малко смутен, той се ръкува и с двамата и бе достатъчно сърдечен с тях, без да задава неудобните въпроси, от които тя се боеше. Когато и тримата седнаха на приготвените столове, Флеминг заговори направо по същество.

— Стан Шармън ми каза, че търсите Спейд.

— Да.

— Нали знаете, че го издирват за убийство?

— Да, чухме — кимна Сам.

— И че е много опасен?

Тя кимна отново.

— Мисля, че се досетихме, като се има предвид за какво го издирват.

Флеминг направи пауза за момент, като я гледаше и се опитваше да събере мислите си.

— И с какво мога да ви помогна? Ако ме питате къде е Спейд, нямам представа. Ако знаех, нямаше да си седя тук.

— Съзнаваме това, но просто искахме да разберем дали не можете да ни дадете някаква допълнителна информация за него.