Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 118

Тя никога не се изненадваше колко хора му дължат услуги.

— И как можете да ми помогнете?

— Зная къде е той.

— Спейд?

— Да — кимна човекът.

Патоложката чувстваше, че се вълнува.

— Полицията знае ли?

— Не бих им казал на тези некадърници — поклати глава той.

Изненада се от отношението му.

— Но нали и вие сте били от тях?

— Аз бях истински полицай. Но с възрастта и професията се мени.

Тя не се интересуваше от мнението му за съвременната полиция, а само къде се намира Спейд.

— И къде е той?

— Сред едни полета в околностите на Дис.

Беше конкретно, но недостатъчно.

— Дис е голямо селище. Къде точно?

Мъжът пъхна ръка в джоба си и извади нескопосана карта.

— Това ще ви упъти. Внимавайте, той е гадно копеле. Нали знаете, че го издирват за убийство?

— Да. — Хвърли бърз поглед на картата. — Благодаря ви за нея.

— Предайте на Стан, че вече сме квит.

След това той се обърна и се отдалечи в посока на пазара.

Като пресичаше Вторник пазара, Сам забеляза Кейт да се качва в непозната кола в далечния край на площада. Вгледа се през мрака във вътрешността на автомобила, за да зърне шофьора. Често се бе питала как изглеждат мъжете, които прибягват до подобен род жени. Сякаш си затворен в колата си и си ням свидетел. Просто се опитваше да разбере какво представлява този тип. Хрумна й да я повика, но промени решението си. В края на краищата животът си беше неин.

Когато стигна в „Джордж“, Хъд внимателно се приближи иззад нея.

— Какво ще кажеш за едно питие, Сам?

— Мислех, че не пиеш — изгледа го изненадано тя.

— Ще си взема плодов сок — сви рамене той. — А ти?

— Бренди, и то голямо.

Двамата влязоха в бара, където тъкмо вземаха последните поръчки.

— Портокалов сок и голямо бренди, моля.

Барманът кимна и погледна часовника си.

— Тъкмо навреме идвате.

Хъд отнесе напитките при Сам.

— Заповядай. Това ще ти помогне да заспиш.

Тя го взе, вдигна чашата си, отпи голяма глътка и я преглътна с усилие. Свали ръка, хвърли поглед на художника и се усмихна. Колебаеше се дали да му каже за тайната среща с приятеля на Шармън край кея. Но все пак, след като почти със сигурност щеше да я придружава до бърлогата на Спейд, почувства се задължена да го осведоми.

— Зная къде е Спейд.

— Какво, къде? — изненада се той.

Тя отпи нова голяма глътка, като този път почти пресуши чашата.

— В едни поля край Дис — подаде му нескопосаната карта. — Това би трябвало да ни посочи точно къде.

Художникът прегледа картата съсредоточено. Вече бе осезателно близо до откриването на онова, което търсеше.

— Кога ще отидем?

— Утре следобед, след като се срещнем с детектив Флеминг.

— Добре. Ако питаш мен, колкото по-скоро, толкова по-добре.

След като го решиха, Сам смени темата.

— Да си виждал Кейт?

Знаеше къде е, но искаше да чуе и Хъд, за да прецени честността му.

— Не. Не намерихме свестен клуб, затова тръгна да се види с някакви стари приятели. Каза, че щяла да закъснее.

„И още как!“, помисли си Сам.

На следващата сутрин Сам се събуди рано и след кратка разходка по кея отиде да закуси. Нощта й бе неспокойна. Лицето на неизвестното момиче изплуваше ту наяве, ту насън, а чертите й ставаха почти ясни, след което потъваха обратно в бездната на мозъка й. Знаеше, че е близо до идентифицирането й, и все пак то някак си й се изплъзваше. Прекара на масата само няколко минути, когато се появи Кейт и седна срещу нея. Огледа лицето й за признаци на тежката нощ, която смяташе, че е прекарала, но нямаше и следа от подобно нещо. Бе красива като всякога. Гладки черти, широко отворени ясни очи и коси като коприна. След като си поръча закуска, тя бръкна в чантата си и подаде на Сам пачка банкноти.