Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 114

„Парите не са всичко“, каза си Сам.

— Заради съпруга си ли? Задето е по-възрастен?

Той решително поклати глава.

— Не, не мисля, изглеждаше напълно доволна от него. Възрастта не е толкова важна, Сам.

Така твърдяха хората, които преживяват криза, смяташе тя.

— Кларк е богат, преуспяващ и влиятелен, а това са много привлекателни качества.

Знаеше, че е прав, но все още се питаше дали говори като професионалист, или от личен опит.

— Тогава за какво?

— Така и не разбрах със сигурност. Не се отпускаше лесно. Задържаше нещата, като че ли се боеше да ги обсъжда.

— Боеше се? — Сам се вкопчи във важната дума.

— Да — кимна той, — определено имаше нещо такова. Нещо или някой със сигурност я безпокоеше.

— Имаш ли представа кой? — Бе заинтригувана.

— Не, никаква. Питах я, дори се опитах да отгатна, но така и не пожела да ми каже. — Замисли се над последната си забележка за миг. — Е, казах „не пожела“, но имахме уговорена среща в деня след онзи, в който бе убита, и ми бе казала, че иска да сподели нещо важно. Така че може и да се бе решила накрая.

— Значи никога няма да разберем. — Не можеше да преодолее разочарованието си.

— За съжаление няма — съгласи се Хърман.

Сам взе кафето си и отпи от него, преди да го остави отново.

— Някога споменавала ли е, че има връзка?

— Не, защо, имала ли е?

— С Уорд.

— Онзи, когото арестуваха за убийството й?

Тя кимна.

— Не е споменала и дума. Но както казах, най-големият ми проблем бе да я накарам да сподели нещо от личния си живот.

— Някога разговарял ли си с нея за секс?

— От време на време.

— Падаше ли си по някакви извращения?

— Например? — Хърман бе озадачен.

— Не зная, връзване, кожени дрехи, белезници. Маски с лика на Мики Маус. Нали се сещаш какво имам предвид.

Психиатърът отново поклати глава.

— Не, нищо подобно. Явно харесваше секса, но останах с впечатлението, че това се отнася до съвсем нормалните неща. Нищо необичайно.

Въпросите й се бяха изчерпили, а също и кафето, затова стана да си върви.

— Благодаря ти, Анди.

Той се изправи срещу нея.

— Е, не зная доколко съм бил полезен, но ще се радвам, ако съм помогнал.

— Помогна ми, затова ти благодаря отново. — Замисли се за момент, после зададе още един въпрос. — Намираше ли Софи Кларк привлекателна?

Той помисли, преди да отговори, опитвайки се да установи наум дали въпросът крие някакъв подтекст или не.

— Да, намирах я привлекателна, защото си беше такава. Но само толкова, Сам. Надявам се, че разбираш.

Усмихна му се мило отново.

— Разбира се. Просто исках да съм наясно как другите мъже са я възприемали, това е всичко.

Не че искаше да научи дали Хърман някога се бе опитал да я сваля, или бе имал връзка с нея. Въпреки професионалната си етика, лекарите понякога наистина се впускаха в авантюри с пациентките си.

— Доколкото разбирам от този разговор, не смяташ, че Уорд е убиецът.

— Убедена съм, че не е — поклати глава тя.

Хърман се усмихна. Знаеше, че ако наистина мисли така, вероятно е права.

— Когато откриете убиеца, обади ми се, бих искал да поговоря с него.

Молбата бе странна, но разбираема за нея.