Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 115

Сам знаеше, че следващата й задача е да се срещне с детектив Флеминг, за да се опита да научи всичко възможно за Спейд и дейността му. Тръгна обратно към дома си, за да се преоблече и да си вземе дрехи за двудневното отсъствие. Не си представяше да се задържи повече, но кой знае. Освен това, помисли си тя, ако поостанеше, винаги можеше да си купи необходимото.

Сам влезе през задната врата и извика към гостенката си с надеждата, че вече се е настанила:

— Кейт!

— Тук съм, доктор Райън — долетя веднага гласът на момичето.

Сам отиде в дневната и я видя да лежи гола на канапето, а Хъд я рисуваше, седнал на креслото срещу нея със скицник в ръка. Художникът се обърна към нея.

— Сам, радвам се да те видя. Чудех се колко ли още ще се забавиш.

Гледката на голата Кейт на канапето я порази и известно време не знаеше как да реагира. Накрая, понеже не желаеше да вдига твърде много пара, тя прекоси стаята и застана зад Питър, наблюдавайки работата му. Скицата бе хубава. Отмести поглед към модела и после го върна на скицника. Кейт бе наистина красива и можеше да си обясни защо Шармън бе толкова пленен от нея.

Момичето й подвикна:

— Как изглеждам? Не ми разрешава да я видя, докато не я завърши.

Сам бе развеселена от притеснението й.

— Има много голяма прилика.

Кейт не бе убедена.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Хубаво. Много си красива.

Момичето се усмихна, зарадвано и поласкано от комплимента.

Сам върна вниманието си върху художника.

— Какво правиш тук, като изключим, че рисуваш Кейт?

Той продължи да я скицира, докато отговаряше.

— Чух, че полицаят, който доведе в стаята ми, бил арестуван за убийство. Реших да разбера какво става.

— Нищо. — Сам поклати глава. — Просто хванаха не когото трябва, това е.

Хъд явно не бе доволен от уверението й.

— Мислиш ли, че може той да е унищожил главата?

— Не.

Изведнъж Кейт скочи от канапето и се нахвърли върху художника.

— Стан Шармън не би наранил и муха! — Размисли над изявлението си. — Е, поне не би я убил. Ако нямаш добра дума за него, защо просто не си затвориш плювалника!

Хъд бе едновременно изненадан и притеснен от избухването й.

— Кейт е неговата приятелка — обясни Сам.

Той вдигна поглед към все още зачервеното й лице.

— Съжалявам, не исках да…

— Не искаше да бъдеш какво? Груб, по дяволите!

Питър върна поглед върху рисунката си, добави няколко финални щриха и й я подаде. Но моментът не бе подходящ. Без да я поглежда, тя я скъса на две, захвърли я обратно към него, грабна дрехите си и се втурна на горния етаж.

Хъд последва Сам в кухнята.

— Кафе? Не, съжалявам, ти не пиеш отрови, нали? Вода?

— Ако обичаш — кимна той.

— Имам само чешмяна. — Сам взе една чаша.

Художникът показа с кимване, че приема.

— Няма проблем. Не исках да бъда груб.

Сам му наля чашата и му я подаде.

— Не беше груб, наистина, просто тя е малко чувствителна в момента.

Хъд погледна чашата и започна да пие от нея.

— Изглежда доста млада за твоя приятел.

— Какво общо има възрастта с това? — повдигна рамене тя. — Става въпрос само за чувства.

Художникът не бе убеден.

— Трябва да имат двадесет години разлика.