Читать «Необикновен моряк» онлайн - страница 6

Теодор Стърджън

— Защо ми казваш всичко това?

— Защото не можах да се справя. Влюбих се в теб — небрежно отвърна той. — Всичко стана по моя вина. Преди месец си взех отпуск и плавах на този кораб. Разказах на Хагар. Обещах да се грижа за теб до края на пътуването. А сега обещавам да се грижа за теб до края на живота си. Какво ще речеш?

— О, значи на всичко отгоре ми правиш предложение. Ти, самодоволно, надуто, студенокръвно влечуго! Ти… ти… о, скъпи, разбира се, че съм съгласна! И не ме интересува какво ще рече леля Хагар.

— Тя рече, че няма нищо против. Допадала й иронията на съдбата. Вчера й пратих радиограма. Хайде да слезем и да събудим Стареца, той има право да ни ожени.

— Капитан Ейвъри… но ще поиска ли? Искам да кажа, няма ли да се ядоса?

— Че защо? Той работи за мен. Аз съм собственик на компанията.

Двамата слязоха да събудят Стареца и първия помощник.

Информация за текста

Theodore Sturgeon

Extraordinary Seaman, 1939

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1619]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45