Читать «Неизчезваща» онлайн - страница 16

- Здрасти. Страхотно е, че най-после си довлече задника - гласът й бе силен, нюансиран и всяка дума, която изричаше, като че ли бе съпроводена от плесник. Щом се изправи, за да прегърне Кейт, аз се почувствах като петсантиметрово, почти невидимо джудже.

Вместо да се върне обратно на мястото си, тя остана права, вмъквайки се пред Кейт, така че да застане между нас. Тази поза ми бе позната. Колко пъти я бях заемала пред Зу, Дунди или пък Лиъм? Колко пъти и те я бяха заемали заради мен? С гръб към жената, Вида ме изучаваше отблизо.

- Бедно човече. Само ме следвай и всичко ще е наред.

„А, значи, така било?", помислих си, настръхвайки от тона й.

Когато тя отново погледна към Кейт, пак се бе превърнала в самата сладост. Тъмната й кожа излъчваше доловимо щастливо сияние.

- Този в ъгъла е Нико - добави Вида, поемайки представянето в свои ръце. -Дребосък, ще се изключиш ли за две секунди?

Нико седеше на пода, с гръб към малкия скрин на Кейт. Изглеждаше ми някак дребничък и веднага разбрах какво бе искала да каже Кейт, когато бе използвала думата „крехък". Тя не се отнасяше за ръста му или за формата на тялото му, а за напрегнатите черти на лицето му. Заблуден кичур гарвановочерна коса се изхлузи от клещите на гела, циментиращ прическата му назад, когато той каза:

- Здрасти. Приятно ми е да се запознаем.

След което върна очите си на малкия черен уред в ръцете си, а пръстите му полетяха отново по клавишите. Апаратът хвърляше върху кожата му неестествено ярка бяла светлина, която подчертаваше дори почти черните му очи.

- Е, каква е твоята история? - попита Вида.

Напрегнах се и едната ми ръка хвана другата в опит за подражание на нейната поза. Вече знаех, без каквото и да е съмнение, че ако това следваше да сработи -ако се налагаше да живея с тези деца, да ги виждам редовно и да тренирам с тях, - просто трябваше да поддържам дистанция. Едно от най-важните неща, които изминалите седмици ми бяха разкрили, бе, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-неминуемо е да започнеш да го обичаш. Границите помежду ви избледняваха и когато настъпеше раздялата, бе толкова мъчително да се отплетеш от този живот.

Дори и да исках да им разкажа за Търмънд, нямаше как да опиша мъката си с думи. Нямаше как да ги накарам и да разберат. Не и когато само мисълта за Градината, Фабриката или Лазарета бе достатъчна, за да се задавя от гняв. Изгарянето седеше в гърдите ми и не си тръгваше с дни - по същия начин, по който белината изприщваше ръцете ни в Пералнята.

Повдигнах рамене.

- Ами Мартин? - попита Джуд. Той въртеше пръстите си един около друг и стискаше ръцете си до розово. - Петима ли ще бъдем в нашия екип?

Кейт отговори бързо.

- Мартин бе преместен в Канзас. Ще работи с агентите там.