Читать «Неизчезваща» онлайн - страница 14

Таваните бяха ниски и наблъскани с тръби и ярки обвити електрически кабели. И макар че Щабът въобще не беше толкова тъмен, колкото Тунела - без каквато и да е естествена проникваща слънчева светлина, - трептящите флуоресцентни лампи придаваха на всичко болнаво, анемично сияние.

Най-интересното нещо в Щаба беше формата му. Входната врата се отваряше директно пред една широка, кръгла централна стая, която бе заобиколена от извити стъклени стени. Коридорът, в който бяхме, образуваше пръстен около тази стая, макар че можех да видя четири различни коридора, които тръгваха от него в други прави линии.

- Какъв е той? - попитах, докато крачехме, а очите ми все се отплесваха вдясно, където наблюдавах кръжащите из голямата стая фигури. Върху стените й бяха монтирани няколко телевизора. Под тях се намираха кръгли маси като в сладкарница, върху които няколко агенти на Лигата играеха карти, хранеха се или четяха.

Извитата зала не бе малка, но не бе и просторна. Всеки път, когато някой, който вървеше в обратната посока, искаше да мине покрай нас, някой от групата ни трябваше да изостане, за да му осигури място за преминаване.

Първите двама агенти, които срещнахме - две жени в армейски униформи, -потвърдиха друго мое подозрение: историята ми ме бе изпреварила. Докато очите им гледаха тези на Кейт, те се усмихваха дружелюбно, но когато ги преместиха надолу към мен, ни заобиколиха отдалеч и продължиха с по-бързо темпо.

- Та какъв е той? - повторих аз. Виждайки объркването, което замъгли светлосините очи на Кейт, поясних: - Какъв цвят?

- Ааа. Нико е Зелен. Страхотен е с техниката. Все едно обработва всичко като програма. Вида е Синя. Джуд е Жълт. Това е единственият екип, в който има смесица от способности. Всички други са от по един цвят и изпълняват различни функции по поддръжка на Операциите - светлините отгоре превръщаха русата й коса в перленобяла. - Сега ти си единствената Оранжева тук.

Супер. Бяхме като проклетата „Връзка с дъгата". Липсваше ни само Червен, за да завършим тестето.

- Значи, на теб са се паднали всички остатъци, след като другите екипи вече са били запълнени ли?

Кейт се усмихна.

- Не. Аз просто избирах внимателно.

Най-после излязохме от външния пръстен, гмурвайки се в един от правите коридори. Тя не продумваше, дори не се обръщаше към множеството агенти, с които се разминавахме по пътя. Очите им ни проследиха до врата, носеща името на Кейт, а всеки техен поглед сякаш разрязваше с нокти гръбначния ми стълб.

- Готова ли си? - попита тя. Все едно можех да избирам.

Има нещо наистина лично в това да видиш нечия спалня и по онова време - а и сега дори - ми стана доста неудобно от малкото количество дребни украшения, които тя бе успяла да вкара вътре. Стаята бе тясна, но ставаше. Бе компактна и, за щастие, не пораждаше клаустрофобия. В един от ъглите беше завряно походно легло, а зад него Кейт бе закачила с кабърчета един мръсен юрган, съшит от кръпки. Десенът с ярки червени и жълти маргаритки прозираше дори под най-ужасните петна върху плата. На бюрото си имаше компютър, чанта, лампа и две книги.