Читать «Неизчезваща» онлайн - страница 13

- Чудесно - измънках аз. Очите ми се заковаха върху дългата стена на коридора, по която бяха залепени стотици пожълтели вестници. Нямаше какво друго да се види. Плочките бяха блестящо черни, а светлините - нищо повече от дълги флуоресцентни лампи, които бяха захванати над главите ни.

- Това са повиквателните на всички наши агенти - обясни Кейт, докато ходехме. Задължителната мобилизация, която Грей проведе в началото на кризата, изискваше всички под четиридесет години да се явят в служба на страната си, независимо дали като миротворци в Националната гвардия, граничния патрул, или отглеждането на деца изроди в лагерите като представители на СОП. Новобранците от първата вълна бяха на двадесет и няколко години - твърде стари, за да са били повлияни от ОМИН, и твърде млади, за да са загубили свои деца... Много от агентите тук са бивши военни като Роб. - Продължи тя, докато вървяхме. - Но повечето от нас са цивилни. Присъединихме се, защото вярваме в мисията на Албан за изкарване на истината наяве или пък се опитваме да се сдобием с малко повече информация относно случилото се с нашите деца или роднини. Имаме повече от триста активни агенти, като стотина от тях са в Щаба и наблюдават Операциите, тренират или работят по техниката ни.

- Колко деца?

- Двадесет и шест, ако включим теб и Мартин. Шест групи по четирима. Всеки е прикрепен към агент Закрилник, както ни нарича Албан. Ти ще се обучаваш с останалите от групата ми и евентуално ще бъдеш изпращана на тактически операции.

- Лигата всичките ли ги е извела от лагери? - попитах аз.

Тя прилепи пропуска си отново и към следващата врата.

- Може би най-много четирима за последните пет години, през които Лигата съществува. Ще откриеш, че децата са от цялата страна. Някои като Вида и Джуд - след малко ще се срещнеш с тях - бяха доведени тук, когато започнаха Събиранията. Някои извадиха късмет и бяха забелязани по време на транспортирането им до лагери или когато от СОП отиваха, за да ги вземат. Имаме и някои особени случаи като Нико - последния член на екипа ми. Той... е с доста интересна история.

Така и не разбрах дали това беше примамка.

- Интересна ли?

- Нали помниш какво ти казах за „Леда Корп"? За това как правителството им дало субсидия за изследване на произхода на ОМИН? Нико бил... - тя прочисти гърлото си два пъти. - Той бил един от обектите им на изследване. При нас е отпреди няколко седмици, така че двамата ще навлизате заедно в нещата. Бих искала само да те предупредя, че той все още е доста крехък.

Веднага осъзнах, че коридорът всъщност не бе точен индикатор за това какво представлява структурата на останалата част от сградата. Всичко изглеждаше така, сякаш, след като бяха завършили антрето, или бяха останали без пари, или бяха решили, че е безсмислено да продължават. Общият вид на мястото отговаряше на онова, което очакваш да видиш, разхождайки се из полузавършен строеж. Стените бяха оголени сиви циментови блокове, пристегнати от метални подпори. Подът беше боядисан цимент. Всичко и навсякъде беше цимент. През цялото време. Все едно се бях завърнала в Търмънд - това място не бе по-приветливо от него.