Читать «Неделни побоища» онлайн - страница 3

— Какво е станало? — попита Протосингела, все едно че никой не беше казал нищо.

— Ще ги съдя! — развика се Венци.

Протосингела сложи ръка на рамото на сина си. Нора излая и той се дръпна като ужилен.

— Трайчо, обади се в полицията! — заповяда Лили.

Едва сега Диана забеляза, че градинарят и самотен пияница Трайчо пуши до парапета в отсрещния ъгъл на терасата. Той се отправи към голямата стая, но се показа обратно и попита тъпо:

— Кой е номерът?

— Ами ако ме бяха улучили — обади се Венци. — Добре, че не ме улучиха. Тя само им подуши петела, а той си беше на улицата.

Той се отпусна на цимента и си разтърка очите, с което още повече размаза кръвта по лицето си. Трайчо се върна на терасата и запали нова цигара.

— Дава заето — обяви той.

— Звъни пак — посъветва го Лили.

Венци стана, отиде до чешмата в средата на двора, свали от крана маркуча за градината и пусна водата.

— Не бяха камъни като камъни — каза той. — Това си бяха живи павета.

Той си пъхна главата под ледената струя и се зае да мие мястото над челото, откъдето течеше кръвта. Полепналите по сплъстената коса парченца кожа и кървава плът се смесиха със засъхналата кръв и пръснаха по ръцете му. Диана си спомни за банкера, пусна Нора, спусна се към него и го удари през пръстите.

— Мръсни са ти ръцете! — извика тя. — Не пипай с тия ръце!

Наоколо се възцари мъртва тишина. Лили многозначително погледна мъжа си и възмутено поклати глава.

Нора захапа Протосингела за крачола на анцуга, дяволито погледна Диана, пусна го и весело затича из градината.

— Махнете това куче! — изпищя Лили — Махнете го да не го гледам!

— Махни се ти — усмихнато подхвърли Диана.

— Сложете го в клетка! — гласът на Лили изви в истерични трели. — Вържете го! Венцеславе, това животно щеше да ухапе баща ти!

Венци вдигна глава от чешмата, без да разбира какво точно става, но в този момент Нора профуча край Лили и с победоносен лай погна Протосингела около къщата. Той бързо се умори и спря, като се озърташе безпомощно. Нора застана пред него. Тялото й се напрегна, тя изплези език и зачака, готова за решителен скок, щом той помръдне.

Отвътре се показа Трайчо.

— Все е заето — каза той.

Лили дълбоко въздъхна.

— Почакай малко, после позвъни пак.

Диана хвана кучето и го заключи в колата. Някъде из съседските вили по радиото оповестиха, че вече е точно четири часа. Стана й неприятно. Не можеше да си тръгне, служебният й ангажимент се провали.

Венци седеше на тревата, не беше затворил добре крана и водата го пръскаше по дрехите. Без да му обръща внимание Диана влезе в стаята. Трайчо пушеше на табуретката до телефона и все така тъпо гледаше в една точка. Диана издърпа апарата, избра банкера по мобилния му телефон и учтиво му се извини, че не може да иде на срещата. Събеседникът й замълча въпросително и тя му обясни какво се е случило.

— Неделни побоища — засмя се банкерът, като че ли ставаше дума за нещо обикновено.

Диана бързо затвори телефона. Доплака й се и изведнъж се почувства ужасно безпомощна. Чу как Трайчо зад гърба й за пореден път избра полицията.

— Тука един колега са го ударили с гребло — каза той.