Читать «Неделни побоища» онлайн - страница 5

— Полицията ли е? Тука един колега…

Протосингела се изправи, но Лили го изпревари и двамата хукнаха навътре. Тя издърпа слушалката от ръцете на Трайчо и затвори телефона.

— Ама защо? Таман се свързах…

Думите му увиснаха във въздуха. Лили като фурия излетя обратно на терасата.

— Кучето ти е виновно! — нахвърли се тя върху Диана — Ти си виновна!

— Хайде, Венци — каза Диана, като с нежни движения продължи да движи кърпичката по лицето му, — да си вървим.

Той рязко замахна и я удари през ръцете:

— Мръсница!

Не успя обаче да я отблъсне, защото припадна и се свлече в ръцете й.

— Лошо ми е — промълви той, преди да изгуби съзнание. — Помогнете ми.

От ъгълчето на устните му пролази струйка кръв. Очите му се втренчиха някъде в пространството и Диана несъзнателно проследи застиналия му поглед до лехата, където свекър й всяка година садеше босилек за подправка. Тя винаги слагаше от него, когато правеше пица, но сега само от мисълта за ароматната трева й стана студено. Тя положи неподвижното тяло на мъжа си на цимента и се разплака.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9048)

Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00