Читать «Неделни побоища» онлайн - страница 2

— Ще ги съдя — каза Венци.

От него силно я лъхна на алкохол.

— Минавай от другата страна!

Диана решително седна зад волана.

— Слизай! — изкрещя Венци. — Слизай, ти казвам!

Диана невъзмутимо запали и даже се пресегна да му отвори, но той грубо я блъсна и насила я отмести надясно.

Венци потегли рязко, качи се на тротоара, докато обръщаше и зави по черния път, който водеше към вилата на родителите му.

— Нищо не съм пил — каза той. — От виното е. Потече ми по дрехите.

По якето му капеше кръв и по нищо не приличаше на вино. Носеха се с висока скорост по неасфалтирания неравен път. Минаха на една боя разстояние от паркирано край бордюра „Голф“-че, лъскаво и облизано като от картинка. В градината зад него копаеше възрастен мъж със стари панталони и бяла шапка с козирка.

— Удари ме с греблото — посочи го Венци. — Заради кучето.

Мъжът вдигна глава, проследи с безразличие колата им и отново хвана мотиката.

— Какво гребло? — попита Диана. — Какво вино?

Наближаваше три и половина и ако не тръгнеше до десет минути, можеше да закъснее за срещата с банкера, а това в никакъв случай не трябваше да става.

— Счупих бутилката, за да се отбранявам — обясни Венци. — „Шардоне“. Взех го за вкъщи.

„Ладичката“ им подскочи още няколко пъти по дирите, оставени от камиони между новоиздигащите се палати и спря пред оградата на опърпаната поолющила се виличка.

— Глупак — отбеляза Диана.

Без да каже дума Венци тръгна по пътеката към къщата, но забрави ключовете на таблото. Диана взе Нора, прибра ключовете и го последва с намерението да му напомни, че ако иска да има МПС в днешно време, не трябва да го оставя отключено. През клоните на бора видя, че на терасата се раздвижиха няколко фигури, пресрещнаха мъжа й и й попречиха да му направи забележка. Като наближи различи свекърва си, която извика като че ли видя змия. Диана не можа да прецени от вида на сина си ли се уплаши, или от появата на снаха си, но със задоволство забеляза, че порядъчно се е окръглила за няколкото месеца, откакто не я беше виждала.

— Здрасти, Лили! — небрежно подхвърли Диана.

Майката на Венци държеше да й викат Мути. Този прякор обаче съвсем не означаваше „мама“ на немски, а произлизаше от фамилното име на актрисата Орнела Мути. Задачата му бе да покаже на който не е разбрал, че притежателката му е красива поне колкото италианката.

— Много си отслабнала — ухили се Диана. — Същинска Орнела Мути.

Реши да не й казва „Честит имен ден“, за да е сигурна, че я е вбесила.

Откъм бараката, наречена технически корпус, понеже там държаха земеделските сечива и прочие инструменти, крайно противни на Диана, се показа огромното шкембе на свекър й. Тя му викаше Протосингела, макар да не знаеше какво означава тази дума. Просто й се струваше, че подхожда на дебелия му корем. Щом го видя, Нора заплашително изръмжа. Протосингела се направи, че не я забелязва, въпреки че е доста трудно да не забележиш охранена немска овчарка.

— Ударили са го с гребло — злорадо обяви Диана, — заради кучето.

Лили не я удостои с поглед.