Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 4

Ласитър беше отседнал в бедняшкия хотел. Един намръщен старец го посрещна при пристигането му, показа му стаята и се погрижи за коня му.

Когато се върна от бара, на рецепцията стоеше висока и стройна русокоса жена.

— Хелоу! — каза Ласитър приятно изненадан.

— Вие ли сте Ласитър?

Какво ли си мислеше за него? Разочарова ли се от вида му? Поне така му се стори за момент. Докато посягаше към ключа, тя открито го разгледа от горе до долу с пренебрежение.

— Възхищавам се не на вашата смелост или на нахалството ви, а от факта, че сте се откупили с историята за трийсетте долара. Убедили сте не само Фентън Труман, но и самия Джери Грей.

Ласитър беше шашнат.

— Откъде знаете всичко това?

— Иначе вече нямаше да сте жив!

— Искам да кажа, вие не бяхте в салона. Във всеки случай не ви забелязах.

— Вие май си нямате и понятие колко бързо се разпространяват такива неща в нашия град — отговори тя и махна с ръка.

Той се ухили.

— Но до мен все още не е стигнало коя сте вие!

Тя изглежда се замисли дали да не го накара да отгатне. Най-после каза:

— Аз притежавам тая барака. Името ми е написано отвън.

— Просто съм го пропуснал — засмя се Ласитър.

— Въобще смятам, че трябва повече да напрягате очите си.

Ласитър впи очи в нея. Беше дръзка и го привличаше. Ако беше облечена по-елегантно, щеше да изглежда дори изискана. Но пък това не би подхождало на мизерния хотел. Още сутринта смяташе да посъветва сърдития старец да повика ловеца на дървеници. Сега обаче го интересуваше нещо съвсем друго.

— А как така е оставил жива вас? — попита я той.

Тя веднага разбра.

— Опитайте се да отгатнете или при случай попитайте самия Джери Грей!

Значи предполагаше, че ще остане по-дълго тук.

— Ще отгатна!

— Моля!

— Той ви харесва — много е просто!

Тя се усмихна дръзко.

— Ако искате да тръгнете утре рано, време е да си лягате.

Ласитър поклати глава.

— Няма да си тръгна. Още по-малко пък утре сутринта.

— Тогава ония ще станат страшно недоверчиви — отбеляза предупреждаващо тя.

Той я погледна право в очите.

— Търся ранчото!

Тя спокойно издържа погледа му.

— Вече достатъчно ясно го казахте пред всички.

— Искам да кажа, че преследвам не само Фикс Касиди.

— Вече го разбрах — каза тя. — Но колкото по-дълго останете тук, толкова по-скоро ония ще се усетят, че сте им разказали приказка за 30 долара.

— Май забравихте лихвите и горницата!

Тя отново се засмя.

— Не знам защо, но имам чувството, че вие можете да ми помогнете — промълви Ласитър.

Тя едва забележимо поклати глава.

— Значи вашето чувство ви е излъгало.

— Не съм съвсем сигурен — продължи Ласитър.

Тя отново го измери с поглед.

— Искате ли чаша уиски? — запита изведнъж тя.

— С удоволствие — отговори той и свали шапка.

— Моля, заповядайте, мистър Ласитър! — каза жената и тръгна пред него. Зад рецепцията имаше малка дневна. Там тя го помоли да седне, докато извади от шкафа бутилка и чаши.

Около малка масичка бяха разположени кресла от козя кожа. На прозореца имаше цветя. Стените бяха тапицирани. По тях висяха картини в тежки позлатени рамки.