Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 2

— Четири чаши уиски! Моля, платете си!

Зад бара вече стоеше не къдрокосата и гърдеста хубавица, а костелив възрастен мъж. Ласитър бръкна в джоба си и отброи парите на масата.

— Който се захваща с Джери Грей, трябва да даде парите си, докато още може да плаща — поясни човекът.

— Нима това беше Джери Грей? — стъписа се Ласитър.

— Само лявата му ръка. Надали ще ви се удаде да се запознаете лично с него. Но скоро тук ще довтаса Фентън Труман. А той е много по-лош от него. С него дори не може да се говори.

— Я ми дайте още едно уиски! — каза Ласитър и сложи няколко цента на бара. — Съжалявам, че попречих на работата ви, но по-добре по-малко клиенти, отколкото никакви.

Старецът наля уиски, прибра парите и махна с ръка.

— Пак ще дойдат! Вие, мистър, едва ще сте стигнали моргата, когато тук отново ще е пълно с хора.

Ласитър изкриви лице.

— Имаме такава прекрасна погребална зала — продължи замечтано старецът. — Съвсем нова! Цялата от гранит и базалт. Три ковчега стоят един до друг вътре — подарък на общината от Джери Грей!

— Аха! — и Ласитър отново отпи от чашата си. Старецът впи очи във вратата и бавно заотстъпва назад. Ласитър чу стъпки, които се приближаваха. Четирима мъже! С маршова стъпка. Спряха се един до друг и изгледаха презрително Ласитър. Русият, който приличаше на хунски вожд, посочи към него:

— Вие ли сте човекът, който преследва Фикс Касиди?

Ласитър се усмихна.

— Вече ме питаха за това.

— Това не е отговор — изръмжа русият великан.

— А нима трябва? Да отговоря, искам да кажа.

Мъжът сведе очи, придружителите му се изправиха застрашително.

— Ти май се подиграваш с мен, а? — попита гневно той.

— Аз търся Фикс Касиди, защото проклетото копеле ми дължи пари! — отговори Ласитър. — Ако го хвана и той не си плати всичко с лихвите и лихвите на лихвите, ще му строша ребрата. И вие няма да успеете да ми попречите. Никой няма да успее.

Петимата объркано го изгледаха. Русият не знаеше дали да се изсмее, или да го изругае.

— Колко ви дължи?

— Трийсет долара — отговори с важен вид Ласитър.

Петимата не знаеха какво да му отговорят.

— За трийсет долара някои хора по цял месец превиват гръб — упрекна ги Ласитър.

— За трийсет долара? — поклати глава великанът, отвори портмонето си и отиде при него. — Ето ви трийсетте долара! Фикс Касиди отдавна вече не е тук. Не вярвам, че някога ще го видите пак!

Ласитър подложи ръка, а мъжът преброи 30 долара.

— Ами лихвите? — извика Ласитър. — И лихвите на лихвите! Три години оттогава!

Мъжът прибра портмонето си и извади дребни пари от джоба. Отброи още 3 долара и 30 цента.

— За всяка година по 10%. Смятам, че е достатъчно — каза той.

— Но това не решава проблема — не се успокояваше Ласитър.

— Кой проблем? — попита недоверчиво русият.

— Сега Фикс Касиди дължи парите на вас!

Мъжът го изгледа втренчено и каза:

— Вие не се грижете за това!

— Но това не е справедливо! Той роднина ли ви е?