Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 5

— Приятно е тук — каза Ласитър, като седна.

— Радвам се, че ви харесва — отговори тя и му подаде чашата. — Сдобих се с тази барака само преди година. Похарчих цялото си състояние, за да убедя притежателя й да ми я продаде, вместо да продължи да седи тук, докато всичко се срути над главата му. Така или иначе вече нямаше никакви клиенти, защото хотелът на Джери Грей привлича добрата клиентела както светлината — пеперудите!

Двамата вдигнаха чаши и отпиха.

— Ранчото е някъде наблизо — продължи тя. — Само че не знам къде. Но предполагам, че е някъде в Касъл Вели или в Блек Бът.

— Не е ли по реката?

Тя поклати глава.

— Тук бреговете са твърде стръмни и недостъпни. Вече бях там през лятото. Не! За малко щях да загина. Ранчото е някъде другаде, не е по Грийн Ривър.

Ласитър не се изненада, че тя също се интересува от Джери Грей. Беше убеден, че ще чуе още полезни неща.

Тя отпи глътка уиски и седна срещу него.

— Мъжът ми беше шериф в малък град в Тексас. Арестува един престъпник, търсен с обявления. Имаше премия от 1500 долара за главата му. Той избяга от затвора и при това уби мъжа ми. След две седмици Рой Джордж го предаде на съдията в Далас и получи повече от 2000 долара за него. Половин година по-късно узнах, че Рой Джордж е освободил престъпника и е застрелял съпруга ми.

— Много съжалявам за мъжа ви!

— Сега вече знаете защо купих тази барака.

Ласитър кимна.

— А каква е вашата история? — попита тя. — Май това с трийсетте долара не е всичко.

Ласитър се поколеба.

— Изпраща ме Вашингтон — каза накрая той.

Тя вдигна вежди.

— Вие сте полицай? Маршал на Съединените щати?

Ласитър се усмихна.

— Нещо подобно — обясни уклончиво той. Дори при такива случаи не биваше да споменава за съществуването на Бригада Седем и че той принадлежи към нея. Тя изпи уискито в чашата си.

— Двамата бихме могли да бъдем добър впряг: вдовицата на шерифа и маршалът на САЩ! Но това за съжаление е всичко, което знам.

— Но аз казах вече твърде много!

— Още едно уиски?

Ласитър сложи ръка на чашата си.

— Тия типове са опасни — каза жената. — Ако само предположат какво смятаме да правим, свършено е с нас.

— Вижте какво…

— Наричайте ме просто Пат!

— Патриша?

Тя кимна.

— Хубаво звучи. И ви подхожда.

— Вие сте симпатичен, Ласитър, харесвате ми. Но не започвайте сега да ми правите комплименти.

— Извинете! — Ласитър се почувствува неприятно засегнат. — Не исках да ви обидя.

— Въобще не ме обидихте! — Тя се усмихна помирително. — Не преувеличавайте.

Ласитър стана и остави празната чаша на масата.

— Лека нощ, Пат! Вече е късно. Не искам да ви задържам повече. Утре сутринта ще отида към Блек Бът да се поогледам. Но няма да тръгна много рано.

Пат също се надигна.

— Мъж като канара, а пък толкова лесно се засяга!

— О, не! Наистина е вече късно.

Тя го погледна право в очите.

— Хайде, прегърни ме! През цялото време знаех, че го искаш. Сега вече го искам и аз.

Двамата тръгнаха един към друг. Тя го гледаше в очакване. Затвори очи едва когато той я обгърна с ръце и я целуна. Мина доста време, преди да отговори на целувките му. Двамата стояха в средата на стаята, плътно притиснати един до друг, и се целуваха, докато устните им пламнаха в огън.