Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 5

Това ще са десет хиляди модела, които се смесват и комбинират, но от тях се получават не повече от пет изискани тоалета. Милион модни аксесоари, шалчета и коланчета, обувки, шапки и ръкавици — без истински дрехи, с които да ги носиш.

Е, вие наистина трябва много, ама много да свикнете с това чувство — тук, на автострадата, на работа, в брака ви. В такъв свят живеем. Следвайте указанията.

Върнете се двайсет години назад в бялата къща, където израснах. Баща ми снимаше с домашна камера как двамата с брат ми търчим из двора.

Върнете се в настоящето. Нашите са се изтегнали посред нощ на шезлонги отвън и гледат същите тези домашни филмчета, прожектирани върху бялата стена на същата тази бяла къща двайсет години по-късно. Къщата е същата, дворът е същият, прозорците на екрана се подравняват идеално до истинските прозорци, екранната трева се слива с истинската, а екранният ми брат и аз, две палави дечица, търчим, пощурели по камерата.

Минете към по-големия ми брат, клетника, умрял от чумата на века — СПИН.

* * *

Минете към мен, пораснала и влюбена в полицай детектив, напуснала дома, за да стана прочут супермодел.

Само запомнете — също като в лъскавото списание „Вог“, помнете, че няма значение колко точно следите преходите:

Продължава на страница, която си щете.

Няма значение колко много внимавате — ще изпитате чувството, че нещо сте изпуснали, странното подкожно чувство, че не сте го преживели докрай.

Онова покрусително чувство, че сте минали набързо през моментите, където е трябвало да внимавате.

Е, свиквайте с него. Някой ден ще почувствате така целия си живот.

Всичко това са упражнения. Нищо от казаното досега няма значение. Просто загряваме.

Върнете се тук и сега. Бранди Александър умира от загуба на кръв на пода, а аз съм коленичила до нея и разказвам тази история, преди да влязат докторите.

Върнете се само преди няколко дни във всекидневната на богаташки дом във Ванкувър, Британска Колумбия. Стаята е облицована с натруфена бонбонена ламперия от резбован махагон с мраморни первази, мраморно дюшеме и една от онези префърцунени камини от дялан мрамор. В богаташките къщи, където живеят стари богаташи, всичко е тъкмо такова, каквото си мислите.

Пурпурните лилии в украсените с емайл вази са истински, а не копринени. Кремавите драперии са копринени, а не от лъскав памук. Махагонът не е чам, потъмнен, за да заприлича на махагон. Няма полилеи от пресовано стъкло, които да се преструват на кристални. Кожата не е винил.

Навсякъде около нас са разпръснати тесни кръгове кресло-канапе-кресло в стил Луи Четиринайсети.

Пред нас е поредният невинен агент по недвижими имоти и ръката на Бранди се протяга напред. Плътната й кокалеста китка с изпъкнали вени, планинският район на ставите й, отпуснатите й пръсти, пръстените, окъпани в сиянието на овалните червени и зелени камъни, порцелановите й нокти, лакирани в искрящо розово. Тя казва:

— Колко очарователно.

Ако трябва да започнете с един отделен детайл, това трябва да са ръцете на Бранди. Обсипани с пръстени, които ги карат да изглеждат още по-големи, ръцете й са огромни. Обсипани с пръстени, сякаш е възможно да бият на очи даже още повече, ръцете са единствената част от Бранди Александър, която хирурзите не можаха да променят.