Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 4

Чува се как сирените обикалят и опищяват целия Уест Хилс. Хората направо се избиват да наберат номера за спешна помощ и да станат големите герои. Никой не изглежда готов за огромния телевизионен екип, който трябва да довтаса всеки момент.

— Това е последният ти шанс, миличка — казва Бранди, а кръвта й е оплескала целия под. И добавя: — Обичаш ли ме?

Когато хората започнат да ти задават такива въпроси, губиш централната роля.

Ето как те прецакват да минеш в категория „най–добра второстепенна роля“.

Още по-грамадно и от горящата къща е огромното очакване да произнеса трите най-изтъркани думи, които ще намерите във всеки сценарий. Тези думи ме карат да се чувствам така, сякаш яростно се опипвам отдолу. Те са само думи — нищо повече. Безсилни. Речник. Диалог.

— Кажи ми — продължава Бранди. — Обичаш ли ме? Обичаш ли ме наистина?

Тъкмо по този карикатурен начин Бранди изигра целия си живот. Нонстоп театърът на живо на Бранди Александър — само дето с всяка секунда е все по-малко и по-малко „на живо“.

Колкото да подсиля драматизма, поемам ръката на Бранди в своята. Хубав жест, но тъкмо тогава ме разтриса шубе от всичките патогени в кръвта и после, бум, таванът на трапезарията рухва и през вратата върху нас се посипват жар и искри.

— Дори да не можеш да ме обикнеш, поне ми разкажи как живях — казва Бранди. — Едно момиче не може да умре, без неговият живот да се изниже пред очите му.

Като че ничии емоционални нужди не успяват да бъдат удовлетворени.

И тъкмо тогава огънят захапва килима чак до голия задник на Еви, тя скача с писък на крака и хуква надолу по стълбите на изгорелите си бели токчета. Гола и плешива, облечена в тел и пепел, Еви Котрел се втурва през входната врата към по-многобройната публика — нейните сватбени гости, среброто, кристала и пристигащите пожарни коли. В такъв свят живеем. Условията се променят — ние мутираме.

Затова, разбира се, целият този разказ ще бъде за Бранди — с водеща аз и гост-звезди Евелин Котрел и смъртоносният вирус на СПИН. Бранди, Бранди, Бранди. Горкичката тъжна Бранди, просната по гръб, докосва дупката, през която животът й се излива на мраморния под, и промълвява:

— Моля те, разкажи ми как живях. Кажи ми как стигнахме дотук.

И така, аз седя тук и гълтам дим само за да документирам великия миг на Бранди Александър.

Дай ми внимание.

Светкавица.

Дай ми обожание.

Светкавица.

Дай ми малко почивка!

Светкавица.

Глава втора

Не очаквайте тази история да е от онези, които вървят така: и тогава… и тогава… и тогава…

Ставащото тук повече напомня на модно списание — хаосът на „Вог“ или „Гламър“ с номерирани всяка втора, пета или трета страница. Навън изпадат парфюмирани карти, а изскочили изневиделица голи мадами, разположили се на цяла страница, ти пробутват гримове.

Не търсете съдържание, завряно в стила на тези списания двайсетина страници след корицата. Не очаквайте да откриете нищичко от самото начало. Няма и свързан сюжет. Тъкмо започне някоя история, и — три абзаца по-надолу:

Отидете на еди-коя си страница.

После се върнете.