Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 3
Чак Паланик
Бранди разтваря огромната си, обсипана с пръстени длан и докосва дупката, от която кръвта й блика по целия мраморен под.
И казва:
— Мамка му. Няма начин в „Бон Марше“ да вземат костюма обратно.
Еви вдига очи — лицето й представлява цапаница от сажди, сополи и сълзи, размазани с пръсти — и изкрещява:
— Мразя живота си, задето е толкова скучен!
После кресва на Бранди Александър:
— В ада ми запази маса до прозореца!
Сълзите измиват чисти пътечки по бузите на Еви и тя крещи:
— Приятелко, ама и ти трябва да ми крещиш!
Сякаш цялата тая драма, драма, драма не стига, Бранди вдига поглед към мен. Аз съм коленичила до нея. Очите й са в патладжанен цвят, достигнал истински апогей. Тя казва:
— И сега Бранди Александър ще умре?
Еви, Бранди и аз — става въпрос единствено за борба на живот и смърт за място под прожектора. Всяка от нас напира: „Аз, аз, аз съм първа!“. Убиецът, жертвата, свидетелят — всяка от нас си мисли, че нейната роля е главната.
Сигурно това важи за всекиго по света.
Всичко това е „Огледалце, огледалце от стената“ — защото красотата е сила, така както парите са сила, така както оръжието е сила.
Сега, когато видя във вестника снимка на двайсет и няколко годишно момиче — отвлечено, изнасилено, ограбено и накрая убито, и на първа страница има негова снимка — младо и усмихнато, вместо да си мисля, че това е огромно, тъжно престъпление, ето как реагирам вътрешно: „Леле, щеше да е страшна мацка, ако носът й не беше такъв клюн“. Втората ми реакция е, че трябва да ми се намират подръка няколко хубави портретни снимки, в случай че току-виж ме отвлекат и изнасилят до смърт. Третата ми реакция е: „Е, това поне намалява конкуренцията“.
Ако това не ви стига — кремът, който използвам, е суспензия от инертни вещества от зародиши в хидрогенирано минерално масло. Искам да кажа, че ако съм честна, живея единствено заради себе си.
Освен тогава, когато броячът цъка и някакъв фотограф крещи: Дай ми съпричастие.
После — проблясъкът на светкавицата.
Дай ми съчувствие.
Светкавица.
Дай ми брутална честност.
Светкавица.
— Не ме оставяй да умра тук, на този под — казва Бранди и едрите й длани се вкопчват в мен. — Косата ми — казва тя. — Косата ми ще се сплеска на тила.
Искам да кажа, че Бранди сигурно ще умре, но това просто не може да ме трогне.
Еви се разцивря още по-силно. И за капак далечните сирени на пожарната ме коронясват за кралица на град Мигрена.
Пушката продължава да се върти на пода, но все по-бавно и по-бавно.
Бранди казва:
— Бранди Александър не искаше да издъхне така. Първо, тя трябваше да се прочуе. Нали знаеш — да я дават по телевизията между полувремената на Суперкупата как отпива диетична кола в забавен каданс, преди да умре.
Пушката спира да се върти и вече не се цели в никого.
Бранди крясва на хлипащата Еви:
— Млъкни!
— Ти млъкни! — крясва й Еви. Зад гърба й огънят поглъща застлания на стълбите килим.