Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 464

— Ще ми се да съм наясно какво прави онзи Майлоу — каза Джан. — Няма да има спокойствие, докато не бъде затворен като нашия тук.

— А аз няма да имам спокойствие, докато не умре — нетърпеливо каза Жан-Пол.

— Тревожа се за баща си — намеси се и Айла. — Кога ще можем да си отидем у дома?

— И аз не знам — призна Джан, но не виждам причина Фибъс да ви задържа и досега тук.

— И още не ти е известно какви са по-далечните й планове за Палмира? — попита Жан-Пол.

— Нямам представа. Защо да не попитаме самата нея… Фибъс, слушаш ли нашия разговор?

Фибъс се появи пред Джан, Айла и Жан-Пол се стреснаха.

— Да, Джан. Разбирам, че сте загрижени за съдбата си, както и за съдбата на другите хора на планетата. Ще ви кажа.

Глава тридесет и трета

Джан изпитваше силното подозрение, че няма да й хареса казаното от Фибъс. И подозрението й скоро се оправда.

— Както Джан и Робин вече знаят — започна Фибъс, — възнамерявам да премахна от Земята всички форми на пустошта и отново да я направя обитаема. Събирам биологически проби и ще създам съответните средства за въздействие върху всеки вид. Много от формите на пустошта ще бъдат направо унищожени или направени безплодни, други просто ще станат безобидни. Разпространители на биологическите ми оръжия ще станат подобни на вируси организми, които ще съдържат частици от променена ДНК. И всеки от тези вируси ще бъде проектиран така, че да напада само вида, който е негова мишена. Когато премахна пустошта, ще започна да възстановявам екологичната система на планетата, каквато е била преди промишлената епоха. В Небесния Ангел има голяма генетична банка, с която ще мога да създам отново всички видове животински и растителен живот, които са изчезнали от Земята.

Джан я прекъсна.

— Не искам да изглеждам неблагодарна, но пак искам да те попитам, защо правиш това? Не разбирам как съвпада с единствената ти задача — да се грижиш за Елоите.

— Съвпада — каза Фибъс.

Джан каза почти озлобено:

— Как така? И дори да е вярно, защо не направи същото преди векове, преди пустошта да избуи толкова?

— Защото положението се промени.

— А по-точно.

— Разбрахме, че хората са най-голямата заплаха за Елоите. В своето убежище под ледовете те са в пълна безопасност от всяка друга заплаха, но винаги съществува вероятността някой ден хората да открият убежището.

— Щом е така, защо не унищожите остатъците от човечеството? — попита Робин.

— Етическата програма забранява прякото унищожение на което и да е човешко същество — отговори Фибъс.

— Да — горчиво каза Джан, — но ви позволява да си седите на несъществуващите задници и да гледате как хората удобно си измират векове наред в неравна борба с пустошта.

— Безполезно е да ни обвиняваш. Ние само правим това, за което сме програмирани от някогашни хора. Сега те са Елои.