Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 463

— Веднага, господарю — тя стана от люлката. — Ще си направиш ли труда да ми обясниш как се оказах в машината. Последното, което си спомням, е… — Тя се запъна, загледана в бельото, което трябваше да облече. — … Последното, което помня, е как тръгнахме с тебе към Палмира. После всичко ми се губи. Кога беше това?

— Вечерта на онзи ден.

— Майко Богиньо! — Тя докосна челото си. — Загубила съм два дена.

— По-голямата част от тях загуби в тази машина. Когато трябваше да тръгваме от Палмира, ти пострада сериозно.

— Колко сериозно?

— Прекалено.

Джан го изгледа недоверчиво, дръпна ръце от леглото и се зае да изучава тялото си. Взря се съсредоточено и в двете си ръце, сравни с гърдите си дясната.

— Ако не броим тази ръка, цялата съм розова като новородено.

— Моля те, облечи се — въздъхна Робин.

— Кажи ми истината… какво ми се случи?

Той си пое дъх.

— Джан, убиха те.

— О! — тя се отпусна на леглото. — Значи толкова сериозно било.

— Ако не възразяваш, ще ти спестя гадните подробности. Фибъс ги изтри от паметта ти. За съжаление не ги изтри и от моята.

— Виждаш ли, това наистина е Джан Дорвин! Нали ти казах!

Джан изви глава — към нея идваха мъж и млада жена. И двамата облечени в болнични роби. Момичето се отличаваше с красотата си, мъжът също беше симпатичен, макар и малко кльощав и мрачноват. Беше чула гласа на момичето. Струваше й се смътно позната отнякъде.

— Срещали ли сме се с вас? — попита Джан, сети се, че е гола и припряно започна да се облича.

— Но разбира се — отговори момичето. — В болницата на Палмира. Не си ли спомняш? Ти ми спаси живота. Иначе Майлоу щеше да ме убие.

Джан навлече туниката си презглава.

— Майлоу ли каза? Да не е избягал от Небесния Ангел?

— Не знам за Небесния Ангел — обади се мъжът, — но от болницата избяга, след като ти си отиде. Но преди това копелето… това копеле… — Не можа да продължи.

Джан се взря в него смутено. И той вече й изглеждаше познат. Спомнянето на Майлоу дръпна някаква хлабава връзка в паметта й. Да, имаше Майлоу… На онзи тъмен бряг, но не тукашния Майлоу. Всичко бавно се проясни. Все пак не беше всичко. Спомни си как влезе във водата, заплува и после… нищо.

— Сега си припомних и вас, и какво стана — тя стрелна Робин с поглед. — Не всичко, разбира се.

— Радвам се да те видя жива и здрава — каза й Айла. — Много се тревожих за тебе. Забравих да те предупредя за онези морски чудовища.

— Какви морски чудовища?

— Достатъчно — бързо се намеси Робин. — Моля ви, да не говорим повече за това. — Той погледна многозначително Айла. Тя сякаш не го разбра, но не продължи.

Жан-Пол каза:

— Добре, да поговорим за самите нас. Какво става в момента? И какво стана долу, в Палмира? Какво стана с нашествениците?

Джан вдигна рамене.

— Не питай мен. Току-що се събудих. Робин, ти знаеш ли нещо?

— Не е кой знае колко. Знам, че сега Фибъс владее положението в Палмира. Използвала Играчката, за да унищожи лъчевите оръдия и да повреди кораба. После закарала Небесния Ангел над брега и използвала някакъв газ, за да приспи всички. След това спуснала долу множество роботи. Те взели оръжията на космическите хора и сега наглеждат какво става там. Всички нашественици са събрани на едно място, отделно от местните жители.