Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 466

— Казваш, че още сме маймуни, въпреки всичко, което сме постигнали?! — избухна Жан-Пол.

— Всичко, което сте постигнали, Жан-Пол, е почти пълното унищожение на човечеството и планетата. Ако ви оставим да правите каквото пожелаете, несъмнено ще довършите започнатото. Да, вие още сте маймуни. Генетично сте почти еднакви с шимпанзетата. Съвсем дребни разлики в ДНК ви разделят като видове. Признавам, тези дребни разлики са решаващи. Те са позволили да станете един много успешно приспособил се вид. Бързият растеж на вашите умствени способности и развитието на езика са ви дали огромно предимство. Вие можете да предавате от поколение на поколение изключително сложна информация, включително и новопридобитата. Това ви е дало възможността твърде бързо да се приспособявате към промените и новите опасности в околната среда, без да разчитате на бавния процес на естествената еволюция. Вече не сте зависели от законите на естествения подбор. Спрели сте своята еволюция, освен в дреболии като цвета на кожата, когато сте се приспособявали към разликите в климата при заселването си по света.

В това е ключът във вашия проблем. Умната агресивна маймуна, идеално приспособена за оцеляване в праисторическия свят преди възникването на селското стопанство, станала анахронизъм, когато светът бил пренаселен от все по-сложни общества с все по-сложни технологии. Би трябвало да се развие нов човешки вид, който да е подходящ за новия свят, създаден от вас, но вие не сте се поддавали на натиска на еволюцията и сте контролирали околната си среда, значи това било невъзможно.

— Значи ще свършиш малко работа вместо нас, а? — каза Джан. — Ще ни хванеш за гъза и ще ни бутнеш нагоре по дървото на еволюцията?

— Използването на дървото като образ на еволюцията е грешка. Все пак, права си, аз ще ви променя. Ще имате морални правила, генетично заложени във вас.

— Правила, съчинени от тебе, от компютърна програма? — Жан-Пол прихна зло.

— Смятам, че те са за предпочитане, и то за ваше добро, пред правила, съчинени от човешкото същество — каза Фибъс. — Аз поне не заемам ничия страна.

— Майко Богиньо!… — изръмжа Джан. Представи си безкраен списък от ненарушими Заповеди… Заповед номер триста четиридесет и четири: Никога не говори с пълна уста. Заповед номер триста четиридесет и пет: Винаги изяждай всичко, което ти сипят в чинията… особено мразеше тези две неща като дете.

— И колко дълъг ще бъде списъкът с тези правила?

— Няма да бъде списък. Основната форма ще бъде повишено чувство за съпреживяване към себеподобните. Поради това няма да бъдете способни на постъпки, водещи до смъртта или страданията на някой друг — важно каза Фибъс.

Джан се намръщи.

— Още отсега виждам доста проблеми, ако бъдем биологически принудени да изпълняваме това буквално. Не се съмнявам, че много пъти резултатът ще бъде обратен на желания от тебе. Искам да кажа, какво ще стане, ако трябва да бъде убит някой, който страда непоносимо? Ами ако се налага аборт, за да бъде спасен живота на бременната жена?