Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 461

— Хайде, мъже! Заемете бойните си позиции! Когато навлезе в обсега на лъчевите ви пушки, стреляйте!

Неколцина се размърдаха, но вниманието на Вюшков внезапно се отклони — към земята падаше птица, пърхайки безпомощно. Беше папагал, едва помръдваше. После замря. Вюшков се взираше в птицата. Тази случка като че имаше неимоверно значение, но той още не разбираше защо…

Тогава хората му започнаха да припадат един след друг.

— Очите ми… очите ми… — стенеше Жан-Пол.

— Всичко е наред… вече няма страшно… всичко се оправи — успокояваше го нечий глас.

Айла. Той отвори очи. Можеше да вижда светлината. Бяла светлина. Вдигна ръце пред очите си. Виждаше ги. Виждаше! Гърч мина по тялото му, когато си спомни. След като хирургът освободи Майлоу, онзи веднага поиска от Жан-Пол да му каже какво е говорила Джан Дорвин. Жан-Пол отказа, а Майлоу спокойно заби палец в лявото му око и го смаза. От страшния вик една сестра тичешком се втурна в стаята. Жан-Пол не видя какво й направи Майлоу. После чу заплахата, че ще загуби и другото си око, ако не се разприказва. Обезумял от болката и страха, Жан-Пол повтори думите на Джан Дорвин… а Майлоу смаза и дясното му око. Излезе и го остави в мрака, безпомощен и смазан от страданието. Не спираше да пищи. Не знаеше колко време мина, преди да чуе гласове. После в ръката му се заби игла. След това не помнеше нищо.

Той седна, целият в учудване и облекчение. Айла стоеше до леглото. Беше облечена в дълга бяла памучна роба. Видя, че са облекли и него с нещо подобно. Айла му се усмихваше лъчезарно. Жан-Пол се огледа. Намираха се в огромна бяла зала, която сякаш продължаваше до безкрай. Виждаше много легла, а между тях — чудати машини. Изведнъж се сети какво е направил току-що. Седна! Боже, отново усещаше краката си! Но какво означаваше всичко това?… Погледна Айла умолително.

— Само не ми казвай, че ми се привижда! Нещо като халюцинация, в която се сбъдват всички желания. Или съм умрял и вече съм в онова място, където не се надявах да попадна?

— Въобще не позна — разсмя се Айла.

— Ами къде сме тогава?

— В Небесния Ангел. В кораба на Джан Дорвин, макар че още не съм я виждала.

— Не разбирам… пак се чувствам добре… И виждам.

— Как пострадаха очите ти?

— Майлоу — отвърна той с изкривено лице. — Не искам да говоря за това. Поне засега. Но кой направи тези чудеса с мен?

— Тук имат машини…

Айла посочи най-близката, която се състоеше от широк бял пластмасов цилиндър, обкичен с проводници и туби.

— … и те правят здрав всеки. Знам, защото и аз се събудих, точно когато излизах от една машина.

— А ти защо беше?…

— Онези от Космоса ме пребиха. Почти до смърт. Мислех си, че накрая ще ме убият. Искаха да знаят какво представлява летящата машина на Джан Дорвин.

— Каза ли им каквото знаеше?

— Само това-онова. Измислях си, за да подплаша техния началник. Май се хвана на въдицата.

Жан-Пол усети как го гризна чувството за вина. За разлика от него, тя не беше проговорила. И все пак, би казал каквото и да е, за да не ослепее. Спусна краката си на пода и бавно стана от леглото. Освен леката слабост нищо не го притесняваше. Усмихна се на Айла, която го прегърна през кръста, за да го целуне.