Читать «Не пречете на палача» онлайн - страница 4

Още един ден бе необходим на Александър Семьонович, за да реши с какви сили да се опита да опази загадъчния агент-хулиган. До трети февруари оставаха седем дни. Те не бяха чак толкова много, за да се подготви както трябва комбинацията, а на всичко отгоре тя трябваше и да се измисли...

И генерал Коновалов позвъни на човека, на когото считаше, че може напълно да се довери. Телефонира в управлението за криминално разследване на ГУВР¹ в Москва на началник-отдела за борба с тежки криминални престъпления Виктор Гордеев.

% % %

Настя Каменская отдавна не бе мръзнала толкова жестоко, както през тази зима. Предишните няколко години температурата през зимните месеци се бе въртяла около нулата, времето бе било влажно и кишаво, ботушите бяха протичали, горните прозорчета в помещенията бяха стояли отворени денонощно, но тази година природата се беше опомнила и очевидно бе решила да покаже на хората какво е истинска зима.

Сутрин на Настя й бе студено да се измъкне изпод одеялото и това само й носеше допълнителни страдания, тъй като по принцип сутрешното ставане за нея бе трагично мероприятие — особено пък, ако навън още беше и тъмно.

Скачайки от леглото тя се втурваше към кухнята, запалваше газта и на четирите дюзи на печката, след което се понасяше към банята и стоеше десет-петнайсет минути под горещия душ, очаквайки организмът й да благоволи да се събуди, а кухнята да се позатопли. Всеки ден, застанала под изгарящите водни струи, тя си мислеше все за едно и също нещо: „За какво ми е всичко това? Защо трябва да се измъчвам така? Толкова ми се иска да си легна, очите ми се затварят, краката ми се подгъват, не мога да разсъждавам, вие ми се свят. Аз не мога да ставам в шест и половина, не мога, не мога!...“ И всеки ден тя излизаше от банята, приготвяше си силно кафе, наливаше си чаша леденостуден сок и след около четвърт час животът вече й се струваше напълно поносим, а доскорошните горестни самосъжаления — глупави и безсмислени. Най-трудни бяха първите минути след ставането и й бяха необходими почти нечовешки усилия на волята, за да ги преодолее, без да рухне.

Защо Анастасия Каменская бе устроена така не знаеше никой, но всички бяха привикнали с това, включително и самата тя.

Тази сутрин Настя пак стоеше под душа и спазвайки традицията, отчаяно се самосъжаляваше.