Читать «Не пречете на палача» онлайн - страница 6

теб и ние многократно сме обсъждали този въпрос.

— Альоша, ама защо се сърдиш? Какво тогава да правим? Да пукнем от глад ли? Нито ти, нито аз сме виновни, че на „бюджетниците“ не изплащат заплати, и нищо не можем да променим. Това не по силите ни. Значи някой от нас трябва да припечели пари — друг изход нямаме. И ако ти отидеш в Канада за три месеца и си прочетеш лекциите, поне една година няма да ни пука дали ще ни дадат заплати или не.

— Няма да отида — упорито тръсна глава Алексей. — Аз и тук печеля, от глад няма да умрем.

Те не се скараха. Настя и Алексей практически никога не се караха, но горчивината от разговора си остана и Настя пристигна в службата не в най-доброто си разположение на духа.

В кабинета й беше студено и тя даже не можеше точно да определи от какво е ядосана повече — дали от хроническата си зиморничавост или от сутрешния диалог със своя съпруг. Неприятно й бе да си признае, че Алексей имаше известно право — наистина съвсем спокойно би се отнесла към факта, че той ще отсъства цели три месеца. Бе привикнала да живее сама, да не се нуждае от никого и осемте месеца семеен живот не я бяха я инжектирали със страх от раздялата със съпруга.

В десет часа трябваше да отиде при началника на отдела за сутрешна оперативка, но в десет без десет при нея се отби Коля Селуянов и й съобщи, че нямало да има оперативно съвещание.

— Че защо? — учуди се Настя. — Какво се е случило?

— Не съм в течение — сви рамене Селуянов. — Колобок² го нямаше тази сутрин, а преди пет минути се обади по телефона, че ще пристигнел не по-рано от дванайсет.

— Е, слава Богу, че не се е разболял — усмихна се с облекчение тя. — Всички останали неприятности някак си ще ги преживеем.

Както обикновено, работа имаше, колкото си искаш. Настя звънеше по телефона на някого, нещо изясняваше, събираше справки, уточняваше сведения, чертаеше схеми, правеше си записки, мръщеше се, фучеше, пиеше кафе, непрекъснато пушеше, но надвечер почувства, че нещата започнаха да се поизбистрят в главата й. Два пъти през този ден й се наложи да прекъсне увлекателните си разследвания, защото идваха свидетели, с които трябваше да разговаря. Задачата й бе възложена от началника на отдела полковник Гордеев с прякор Колобок, затова, когато към осем вечерта отново чу гласа му по вътрешния телефон, си помисли, че в тази късна доба се е натресъл още един свидел, с когото освен нея — глупачката — няма кой друг да се заеме.

— Влизай — сухо отсече Гордеев и Настя си отбеляза, че гласът на началника й не приличаше много на благодушен.

„Интересно, кога успях да се провиня и в какво?“ — мина й през ума. Само преди два часа Виктор Андреевич бе разговарял с нея спокойно, дружелюбно, бе я нарекъл „момичето ми“ и бе я похвалил за сполучливото й решение на проблема.

Но въпреки нейното лошо предчувствие, той съвсем не изглеждаше сърдит или разстроен.