Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 9

— Змеевото езеро — поясни Раймон.

Тя спря до него. Плъзна поглед по листата на водните лилии и малката лодка до брега, обърната с дъното нагоре.

— Не слизай до водата — предупреди я Раймон. — Опасно е. Тук не можеш да се изкъпеш, просто ще потънеш в пясъка и ще се удавиш. Подвижни пясъци — прибави той с важно изражение.

Рагнхил потръпна. Проследи брега с поглед — трептяща жълта линия от тръстика, като изключим едно местенце, където нещо тъмно, подобно на плаж, казано с доста уговорки, нарушаваше светлата линия. Двамата приковаха очи натам. Раймон изпусна количката, а Рагнхил мушна пръст в устата си.

* * *

Застанал прав, Турбьорн натискаше разни копчета на мобилния си телефон. Младежът, около шестнайсетгодишен, имаше тъмна, средно дълга коса с наченки на олисяване, затова я бе прибрал в шарена кърпа. Краищата й стърчаха от възела на слепоочието му като две червени пера и му придаваха вид на блед индианец. Избягвайки погледа на майката на Рагнхил, той намери спасение, като се вторачи в Сейер и облиза няколко пъти устните си.

— Вашето откритие е важно — похвали го полицаят. — Напишете адреса й тук. Помните ли името й?

— Хелга Муен, номер едно. Сива къща с клетка за кучета отпред.

Почти шепнеше. Написа адреса с едри букви на подадения му от Сейер бележник.

— Проверихте ли на повечето места? — попита Сейер.

— Първо отидохме на Възвишението, после слязохме до Змеевото езеро и поогледахме пътеките. Бяхме и на язовирната стена, в магазина на Хорген и на брега до енорийския дом. А, и до църквата. Накрая обиколихме няколко селски къщи, после се отбихме и в конната база. Рагнхил беше… ъъъ… искам да кажа, е луда на тема животни.

Лицето му пламна заради неволната грешка. Сейер го потупа по рамото.

— Седни, Турбьорн.

Кимна към дивана, където имаше място до госпожа Албюм. Тя се намираше в друга фаза. Усилено се опитваше да преглътне ужасяващата възможност Рагнхил никога да не се върне, а тя да се окаже принудена да изживее остатъка от живота си без момиченцето с големите сини очи. Прозрението я обладаваше под формата на леки бодежи, които тя предпазливо допускаше. Тялото й се вдърви напълно, като че ли бе глътнала бастун. Полицайката, досега не обелила дума, бавно се изправи. За първи път се престраши да предложи нещо:

— Госпожо Албюм — тихо помоли тя, — нека да направя малко кафе.

Жената кимна със сетни сили. Изправи се и двете с полицайката влязоха в кухнята. Чу се шум от пусната вода и дрънчене на чаши. Сейер кимна незабележимо на Карлсен и му направи знак да го последва в коридора. Там си зашепнаха. Турбьорн едва-едва виждаше главата на Сейер и върха на обувката на Карлсен — черна и лъскава. В полумрака спокойно си погледнаха часовниците. Разбраха се без думи. Изчезването на Рагнхил вече се превърна в сериозен случай и настъпи време да задействат полицейско разследване. Сейер се почеса по лакътя през ризата.