Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 263
Гиллиан Флинн
Трябва да се махна от тази къща, казах си. Трябва да приключа с Ейми веднъж завинаги. Да изгоря всички мостове, за да не мога повече да се върна.
Кой ще бъда без теб?
Трябваше да разбера. Трябваше да разкажа историята си. Беше съвсем ясно.
* * *
На следващата сутрин, докато Ейми беше в кабинета и тракаше по клавишите, аз свалих лаптопа си долу и се взрях в сияйната бяла страница.
Започнах първата страница от собствената си книга.
„Аз съм неверен, слабохарактерен и уплашен от жените страхливец и съм героят на тази история. Понеже жената, на която изневерих — съпругата ми Ейми Дън — е социопат и убийца.“
Да, това бих го прочел.
Ейми Елиът Дън
Ник още се преструва пред мен. Преструваме се, че сме заедно, че сме щастливи и безгрижни и влюбени. Обаче го чувам как нощем трака на компютъра си. Пише. Пише своята версия, сигурна съм. Знам го, личи по трескавия порой на думите, по клавишите, които трака-тракат като насекоми. Опитвам се да вляза, докато спи. (Макар че сега той спи като мен, неспокойно и нервно; и аз спя като него.) Обаче си е взел поука, вече знае, че не е любимият Ники, който не може да сбърка — вече не използва рождената си дата, нито рождената дата на майка си, нито рождения ден на Блийкър. Не мога да вляза в компютъра му.
Обаче го чувам как печата бързо и неспирно, и си го представям надвесен над клавиатурата, с щръкнали рамене, стиснал език между зъбите си, и знам, че съм имала право да се защитя. Да взема предпазните мерки.
Понеже той не пише любовна история.
Ник Дън
Не се изнесох. Исках всичко това да бъде изненада за жена ми, която никога не се изненадва. Исках да сключа договор за книгата и после да й дам ръкописа на излизане. За да усети сковаващия ужас, когато знаеш, че светът всеки момент ще се наклони и ще излее върху ти цялата си помия, а ти нищо не можеш да направиш. Не, тя може никога да не отиде в затвора и винаги ще бъде нейната дума срещу моята, обаче доводите ми са убедителни. Историята ми има емоционален отзвук, макар и да няма правен.
Така че нека всеки избере на чия страна да застане. На страната на Ник или на страната на Ейми. Нека да стане още по-голяма игра — какво ми пука. Да продадем малко фланелки.
* * *
Краката не ме държаха, когато отидох да съобщя на Ейми. Вече не бях част от историята й.
Показах й ръкописа, заглавието му: „Психарката“. Наша си шега. И двамата обичаме нашите си шеги. Очаквах да ми издере бузите, да ми скъса дрехите, да ме ухапе.
— О! Прекрасно улучваш момента — каза тя бодро и ме удостои с широка усмивка. — Да ти покажа ли нещо?
* * *
Накарах я да го направи отново, пред мен. Да се изпишка на лентата, докато клекнал на пода на банята, наблюдавах струята на урината й да мокри лентичката, която стана бременно синя.
После я заведох до колата и отидохме в лекарския кабинет, където гледах как й взимат кръв — понеже всъщност тя не се страхува от кръвта — и чакахме два часа да излязат резултатите.
