Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 265

После отидох в къщата на Го, за да й съобщя лично. Опитах се да го представя като радостна новина. Бебе, не може да се разстройваш за едно бебе. Положението може да не ти харесва, но не можеш да мразиш бебето.

Имах чувството, че Го ще ме цапардоса. Застана толкова близо, че усещах дъха й. Бодна ме с показалец.

— Просто си търсиш извинение да останеш — прошепна тя. — Вие двамата сте зависими един от друг. Заедно ще избухнете, ясно? Ще се взривите. Наистина ли смяташ, че можеш да правиш това през следващите, колко, да кажем осемнайсет години? Не мислиш ли, че тя ще те убие?

— Не и докато съм мъжът, за когото се е омъжила. Известно време не бях, но мога да бъда.

— А не се ли страхуваш, че ти ще я убиеш? В татко ли искаш да се превърнеш?

— Не разбираш ли, Го? Това е гаранцията, че няма да се превърна в татко. Трябва да бъда най-добрият съпруг и баща на света.

Тогава Го избухна в сълзи — за пръв плачеше, откакто бяхме деца. Седна на пода, все едно краката не я държаха. Аз седнах до нея и опрях глава до нейната. Тя най-сетне овладя и последното си ридание и ме погледна.

— Ник, помниш ли, когато ти казах, че дори ако… пак ще те обичам? Че ще те обичам, независимо какво следва след това ако?

— Да.

— Е, още те обичам. Но сърцето ми се къса. — Тя издаде ужасно ридание, детинско ридание. — Не биваше да става така.

— Странен обрат — признах, мъчейки се да представя нещата лековато.

— Тя няма да ни раздели, нали?

— Не — отговорих. — Не забравяй, че и тя се преструва на по-добър човек, отколкото е.

* * *

Да, аз най-сетне съм достоен партньор на Ейми. На следващата сутрин се събудих до нея и се вгледах в тила й. Помъчих се да отгатна мислите й. Поне този път не се чувствах така, все едно гледам към слънцето. Издигнах се до нивото на лудост на жена си. Понеже усещам, че тя отново ме променя: бях страхливо момче, после мъж, добър и лош — а сега най-накрая съм героят. Мога да живея с тази история. По дяволите, на този етап не мога да си представя своята история без Ейми. Аз съм нейният съперник, тя е моят антагонист.

Ние сме една продължителна и страховита кулминация.

Ейми Елиът Дън

Девет месеца, три седмици и два дни след завръщането

Казват, че любовта е безусловна. Такова е правилото, всички го твърдят. Но ако любовта няма граници, няма условия, защо всички винаги се стараят да постъпват правилно? Ако знам, че ще бъда обичана въпреки всичко, къде е предизвикателството? Ясно е обаче, че за никого от нас не е така. Което ме убеждава колко грешат всички останали, че в любовта би трябвало да има условия. Любовта би трябвало да изисква и двамата родители постоянно да бъдат в най-добрата си форма. Безусловната любов е недисциплинирана любов, а както всички видяхме, недисциплинираната любов е катастрофална.

Може да прочетете още мои размишления за любовта в „Невероятно“. Излиза скоро!

Но преди това: майчинството. Терминът ми е утре. През последните девет месеца Ник маже корема ми с кокосово масло, припка за кисели краставички и прави всякакви неща, които се очаква да правят добрите татковци. Глези ме. Учи се да ме обича по моите условия. Ще бъдем най-щастливото семейство на света. Наистина мисля, че най-накрая сме поели по пътя към щастието. Най-сетне разбрах за какво става дума.