Читать «Нашите предци» онлайн - страница 2

— Когато конят почувства, че са го разпорили — обяснил Курцио, — се мъчи да си удържи карантиите. Някои си залепят търбуха òземи, други се претъркулват по гръб, за да не се изсипят. Но тъй или иначе смъртта скоро ги отнася.

— Значи в тази война мрат най-много конете, така ли?

— Турските ятагани сякаш нарочно са правени, за да ги кормят с един удар. По-нататък ще видите телата на хората. Първи си изпащат конете, после ездачите. Но ето го и лагера.

На хоризонта се издигали острите върхове на най-високите шатри, знамената на имперската войска и дим.

Както препускали нататък, забелязали, че почти всички загинали в последната битка вече били изнесени и погребани. Само тук-таме се мярвал я отсечен крак, я ръка, а най-често из стърнищата се валяли пръсти.

— От време на време по някой пръст ни сочи пътя — казал вуйчо ми Медардо. — Що за чудо е това?

— Бог да ги прости: живите режат пръстите на мъртвите, за да им изнижат пръстените.

— Стой! Кой там? — обадил се един часови с шинел, плесенясал и мъхясал като кората на изложено на северен вятър дърво.

— Да живее свещената имперска корона! — викнал Курцио.

— Да мре султанът! — отзовал се часовият. — Хайде, моля ви, като стигнете до началството, кажете най-после да ми пратят смяна, че пуснах корени!

Сега пък конете се юрнали напред, за да се отърват час по-скоро от опасалия полето облак мухи, които жужали над планините изпражнения.

— На мнозина храбреци — отбелязал Курцио — вчерашния тор е още на земята. Пък те самите вече са на небето — и се прекръстил.

На входа на лагера минали покрай низ от балдахини, под които къдрави, тучни жени с дълги брокатени рокли и разголена гръд ги посрещнали с крясъци и разюздан смях.

— Това са шатрите на куртизанките — казал Курцио. — Никоя друга войска си няма такива хубавици.

Вуйчо не можал да откъсне поглед от тях, та яздел, обърнат назад.

— Внимавайте, господарю — добавил оръженосецът, — толкова са мръсни и злотворни, че дори турците не биха ги похитили. Бъкат от срамни гадинки, дървеници и кърлежи, нищо чудно и гнезда на скорпиони и гущери да са завъдили.

Подминали полевите батареи. Надвечер артилеристите варяли дажбите си вода и ряпа върху бронза на метателните оръдия и на топовете, нажежени от голямата стрелба през деня.

Пристигали каруци с пръст, а артилеристите я пресявали със сито.

— Барутът е на привършване — обяснил Курцио, — но след сражение земята е толкова набита с него, че при добро желание може да се възстанови някой и друг заряд.

След това идвал бивакът на кавалерията, където, сред мухите, непрестанно заетите ветеринари кърпели кожата на четириногите с шевове, бинтове и лапи с врял катран и всичко живо цвилело и преритвало, дори и докторите.

По-нататък се занизали палатките от лагера на пехотинците. Слънцето преваляло и пред всяка седели войници с боси стъпала, накиснати в чебри с хладка водица. И понеже били навикнали на ненадейни тревоги по всяко време на денонощието, дори нозете си миели с шлем на глава и стисната в ръката пика.