Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 7
Л. Дж. Смит
— Да, разбира се. — Изведнъж се изпълних с желание да я закрилям. — Ще бъдеш настанена в някогашната пристройка за карета. Искаш ли да те разведа?
— Ще се справим и сами. Благодаря ти, Стефан Салваторе — промълви Катрин и тръгна след кочияша които понесе един голям сандък към малката къща за гости, разположена малко встрани от голямата къща в имението. — Или трябва да те наричам Стефан Спасителя — смигна ми тя, преди да се завърта на пети.
Докато я наблюдавах как се отдалечава към залеза следвана от прислужницата си, внезапно осъзнах, че животът ми никога вече няма да бъде същият.
3
„Не мога да спра да мисля за нея. Дори не мога да напиша името й; не смея. Тя е красива, омагьосваща, необикновена. Когато съм с Розалин, аз съм синът на Джузепе, момчето Салваторе, напълно заменим с Деймън. Зная, че за семейство Картрайт не би имало значение, ако Деймън заеме мястото ми. Избраният съм аз, защото баща ни знае, че Деймън не би се съгласил, а аз — както винаги — ще кажа «да».
Но когато я видя, гъвкавата й стройна фигура, червените устни, очите й — блестящи, тъжни и завладяващи… сякаш най-сетне съм самият аз, просто Стефан Салваторе.
Трябва да съм силен. Трябва да се отнасям към нея като към сестра. Трябва да се влюбя в жената, отредена да бъде моя съпруга.
Но се боя, че вече е прекалено късно…“
Розалин Салваторе, това си мислех на следващия ден, вкусвайки думите, докато минавах през вратата, готов за второто си посещение при тази, която много скоро щеше да стане моя годеница. Представях си как ще живея с Розалин в къщата за гости — или може би в някое по-малко имение, което моят баща ще ни построи като сватбен подарък — как работя по цял ден, надвесен над счетоводните книги заедно с татко в неговия кабинет, докато тя се грижи за нашите деца. Опитах се да почувствам вълнение. Но единственото, което изпитах, бе студен ужас, процеждащ се във вените ми.
Вървях по широката алея на Веритас и поглеждах замислено към къщата за гости. Не бях виждал Катрин от пристигането й вчера следобед. Татко изпрати Алфред да я покани на вечеря, но тя бе отказала. Прекарах вечерта пред прозореца, загледан в къщата, но не видях никакъв проблясък на свещи. Ако не знаех, че двете с Емили са там, щях да помисля, че къщата е необитаема. Накрая си легнах, питайки се, докато сънят не ме обори, какво прави Катрин и дали е добре.
Откъснах с мъка очи от закритите с щори прозорци на втория етаж и се затътрих неохотно надолу по алеята. Прашният път под краката ми беше твърд и напукан; нуждаехме се от хубав дъжд. Не се усещаше никакъв полъх на вятър и въздухът бе застинал в мъртвешки покой. Докъдето погледът ми стигаше, не се виждаше жива душа и усетих как космите на тила ми настръхват. Обзе ме неприятното усещане, че не съм сам. В главата ми неканени се промъкнаха предупрежденията на Робърт за самотните ми разходки.
