Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 55

Но ако го направех и ако Катрин действително беше толкова опасна, колкото си мислеха старейшините на града… Чувствах се като уловено в капан животно, неспособно да намери изход. Дали в момента бях с врага? Или врагът се спотайваше във Веритас? Знаех още, че раната на шията ми започна да кърви под яката на ризата ми и беше само въпрос на време кога ще се процеди през тъканта и ще се превърне във видимо доказателство за предателството ми.

Майор Локуд се размърда неспокойно и столът под него изскърца. Подскочих.

— Е, добре ще е, ако тази трева върши работа. Но сега сме във война. Много от официалните представители на Конфедерацията преминават през Мистик Фолс на път за Ричмънд и ако се разпространят слухове, че вместо да подпомагаме каузата, се борим с някакви измислени създания, като се кичим с лечебни треви… — Той поклати глава. — Не можем да издадем разпореждане, което да задължи всеки да носи върбинка.

— О, така ли? Тогава как да сме сигурни, че ти самият не си вампир? — сърдито попита баща ми.

— Татко! — прекъснах го аз. Все някой трябваше да заговори с гласа на разума в този спор. — Майор Локуд е прав. Трябва да го обмислим спокойно. При това колкото може по-разумно.

— Твоят син явно има глава на раменете си — призна майор Локуд неохотно.

— При това по-умна от твоята — промърмори баща ми.

— Добре… може по-късно да обсъдим върбинката. Хонория, ти ще бъдеш отговорна за това да разполагаме със запас от тази трева. Ще насърчаваме решително тези, които обичаме, да носят върбинка. Но сега искам да се занимаем с другите начини, чрез които можем да откриваме вампирите, бродещи сред нас — заяви Джонатан Гилбърт развълнувано, докато разгръщаше върху масата големи листове. Майор Локуд нагласи очилата на носа си и се загледа в чертежите на някакъв доста сложен механизъм.

— Това тук ми прилича на компас — констатира накрая майор Локуд, като посочи към заплетения чертеж.

— Точно така! Но вместо да показва къде е север, той открива вампири — обясни Джонатан, едва сдържайки възбудата си. — Работя върху прототипа. Нуждае се от още усъвършенстване. Може да открива кръвта. Кръвта на другите — добави многозначително.

— Може ли да го видя, господин Джонатан? — попита Корделия.

Изненадан, Джонатан вдигна глава, но й подаде чертежа. Тя поклати глава.

— Не — каза му тя. — Искам да видя прототипа.

— О, да, добре, но е още в много груб вид — заговори Джонатан забързано и бръкна в задния си джоб, откъдето измъкна бляскав метален предмет, който приличаше повече на детска играчка, отколкото на инструмент за откриване на вампири.

Корделия бавно го повъртя в ръцете си.

— Работи ли?

— Ами… — сви рамене Джонатан, — ще проработи.

— Ето какво предлагам аз — намеси се баща ми, като се облегна на стола си. — Ще се снабдим с върбинка. Ще работим денем и нощем, за да усъвършенстваме компаса. И ще съставим план. Ще организираме обсада, така че до края на месеца нашият град ще бъде изчистен от тази напаст. — Баща ми скръсти ръце и се облегна назад с доволен вид. Един по един членовете на групата ни, включително и Корделия, кимнаха одобрително.