Читать «Наследството на Карл Велики» онлайн - страница 267

И до днес „Животът на Шарлеман“ от Айнхард се смята за една от най-великите творби, свързани с онзи период от историята. Самият Айнхард е бил изключително образован човек, който действително е бил близък на императора. Моя измислица е само връзката им с Наблюдателите. Цитираните в Глави 21 и 22 мисли на Айнхард в общи линии се базират на части от Книгата на Енох — една колкото древна, толкова и загадъчна творба.

Операциите „Висок скок“ и „Вятърна мелница“ действително са били проведени и отговарят на описанието в Глава 11. Като мащабни военни учения те дълго време остават засекретени, а някои аспекти от тях остават неизвестни и до днес. Адмирал Ричард Бърд е бил един от командващите на операция „Висок скок“. Донесените от него предмети (Глава 53) са автентични, а задълбоченото изследване на Ледения континент е доказано и научно аргументирано. Тайният му дневник (Глава 77) е плод на художествена измислица, както и откритите от него каменни плочи, покрити със загадъчни надписи. Германската експедиция в Антарктида през 1938 г. (Глава 20) действително се е състояла. Подробностите са описани точно (включително многобройните пречупени кръстове, пръснати върху леда). Само откритията на Херман Оберхойзер са мое творение.

Странната писменост и отделните листа на ръкописа (Глави 12 и 81) са взети от ръкописа на Войнич. Той се намира в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Байнеке“ към Иейлския университет и е всеобщо признат като един от най-загадъчните писмени документи в човешката история. До ден-днешен никой не е успял да дешифрира текстовете в него. Полезен наръчник в тази посока предлага „Ръкописът на Войнич“ от Джери Кенеди и Роб Чърчил. Именно от тази книга е взет символът, описан в Глава 10. Оригиналният му вариант е открит в един трактат от XVI век. Странният герб на фамилията Оберхойзер (Глава 25) също е от книгата на Кенеди и Чърчил. На практика той е част от фамилния герб на Войнич, изработен лично от автора.

Анализът на термина „ариец“ (Глава 12) ясно показва как нещо невинно може да се превърне в убийствена доктрина. Организацията „Аненербе“ е съществувала в действителност, но едва през последните няколко години историците обърнаха внимание на псевдонаучната й същност, довела до ужасяващи престъпления (Глава 26). Най-добрата книга на тази тема без съмнение е „Генералният план“ на Хедър Прингъл. Многобройните международни експедиции на „Аненербе“, описани в Глава 31, действително са били проведени. Главната им цел е била да създадат легитимност на една научна фантастика. Участието на Херман Оберхойзер в управлението на тази организация е моя измислица, но неговите усилия, както и дискредитирането му са взети от живота на реални членове на „Аненербе“.