Читать «Наследството на Карл Велики» онлайн - страница 266

И ето го тук. Вече нищо не можеше да го спре.

Влезе в спалнята и се просна на леглото. Наближаваше единайсет, чувстваше се изтощен. Трябваше да сложи край. Формално беше напуснал държавната служба, но беше доволен, че върна услугата на Стефани.

Утре ще почивам, реши той. Неделята е ден за почивка. Магазините са затворени. Може би ще тръгне на север и ще посети Хенрик Торвалдсен. А може би не. Торвалдсен ще поиска да узнае къде е бил и какво се е случило, но Котън все още не беше готов да говори.

Първо щеше да се наспи.

Отвори очи, сънят бързо отлетя. Часовникът на нощното шкафче показваше 2:34. Лампите светеха. Беше спал около три часа. Нещо го беше събудило. Някакъв звук. Може би беше част от съня, може би не. Звукът се повтори. Три проскърцвания едно след друго.

Сградата беше строена през XVII век, но бе основно преустроена и ремонтирана след пожара преди няколко месеца. След ремонта между втория и третия етаж беше поставена нова дървена стълба. Три от нейните стъпала винаги напомняха за присъствието си — на равни интервали, като клавишите на пиано. А това означаваше, че някой се качва по тях.

Той бръкна под леглото и измъкна раницата, която винаги беше там. Навик, останал от службата му в „Магелан“. Пръстите му напипаха дръжката на автоматичната берета. В цевта имаше един патрон.

Котън Малоун се надигна от леглото и предпазливо се насочи към коридора.

Бележка на автора

Тази книга е едно лично приключение — както за Малоун, така и за мен. Той откри баща си, а аз се ожених. Бракът не е новост за мен, но все пак си е приключение. Предприех едно доста дълго пътуване, което ме отведе в Германия (Аахен и Бавария), Френските Пиренеи, Ашвил, Северна Каролина (имението „Билтмор“). Доста студени места, с много сняг.

Сега е времето да очертаем границата между предположенията и реалността.

Свръхсекретната подводница НР-1 (Пролог) съществува реално, както и цялата история на нейната експлоатация. Тя е на вода и до днес, почти четирийсет години по-късно, и продължава вярната си служба на родината. Но НР-1А е моя измислица. По принцип писмените сведения за НР-1 са много малко. Аз използвах прекрасната книга „Тъмни води“ на Ли Виборни и Дон Дейвис — един изключителен разказ за живота под водата. Заключенията на разследването за потъването на НР-1А (Глава 5) се базират на действителните доклади за потъването на „Трешър“ и „Скорпион“.

Цугшпице и Гармиш са описани точно (Глава 4), също и „Постхотел“. Ваканцията в Бавария е чудесно преживяване, а коледните пазари, описани в Глави 13, 33 и 37, несъмнено са част от атракцията. Манастирът „Етал“ (Глава 7) също е описан точно, с изключение на подземията.

Естествено, Карл Велики (или Шарлеман) е в основата на разказа. Присъствието му в историята (Глава 36) и доказателствата за него (Глава 10) са предадени възможно най-точно. Той си остава една от най-енигматичните фигури през вековете и продължава да бъде наричан „Бащата на Европа“. Достоверността на начина, по който Ото III разкрива гробницата на Карл през X век, си остава спорна. Описанието в Глава 10 се среща на много места и в различни варианти, но тайнствената книга в гроба на императора е моя измислица. Съществуват не по-малко убедителни разкази, в които се твърди, че Карл Велики е бил погребан в мраморен саркофаг (Глава 34), но никой не може да бъде сигурен, че това е истина.