Читать «Навигаторът» онлайн - страница 9

Пламъците от платното се бяха разпрострели вече по цялата палуба. Капитанът знаеше, че корабът му е обречен. Беше построен от дърво, кълчища и катран и след броени минути щеше да се превърне в огромна пламтяща факла.

Вражеският кораб се готвеше да приближи и да нанесе последния си удар. Гребците започнаха бързо да го завъртат, така че подсиленият бронзов нос да се вреже в борда на горящия кораб. А след като корабът започнеше да потъва, щяха да го засипят с още запалителни стрели и щяха да провесят от носа пръти с гърнета, пълни с горящо масло.

Капитанът нареди на моряците на насочващите гребла да обърнат кораба. Когато носът се завъртя към течението, той изкрещя на гребците:

– Пълен напред!

Корабът се люшна като ленив кит и набра скорост. Вражеският съд все още не бе довършил обръщането си и беше уязвим. Макар че носът на кораба не беше подсилен с метал, здравото ливанско дърво можеше да се забие в корпуса на вражеския кораб със смъртоносна сила.

Сред крясъците на мъжете се чу тропот на копита. Конете се бяха измъкнали и се бяха качили по рампата на палубата. Скитите захвърлиха лъковете и се втурнаха да върнат животните долу. Конете обаче се изправиха на задните си крака и очите им започнаха да се въртят, уплашени повече от дима и огъня, отколкото от крещящите хора.

Корабите се намираха на няколко метра един от друг. Капитанът видя как една фигура в пурпурни одежди кръстосва палубата от единия до другия край – Мелкарт подканяше хората си да действат по-бързо.

Горящият кораб се заби в бойния. От удара капитанът загуби равновесие и падна на колене, но бързо се изправи. Конската глава на носа се беше изкривила под ъгъл. Корабът му се бе извъртял така, че всеки момент щеше да застане съвсем близо до корпуса на кораба на брат му. Щяха да са лесни мишени за стрелците, а воините с копията можеха да ги вземат на абордаж и да довършат започнатото.

На собствения му кораб бе настъпил хаос. Моряците тичаха по горящата палуба, опитвайки се да се предпазят от огъня и от копитата на обезумелите коне.

Двата кораба отново се блъснаха един в друг.

Силен порив на вятъра за миг разнесе дима. Само на няколко метра пред себе си капитанът зърна ухиленото лице на брат си.

Не! Нямаше да се предаде толкова лесно! Капитанът закрачи по главната палуба през облаците дим. Внезапно пред него изскочи един от конете и се изправи на задните си крака. Капитанът отскочи за да не го стъпче животното. Ненадейно му хрумна нещо – вдигна от палубата парче горящо платно и го размаха към коня. Животното се вдигна на задните си крака и размаха опасните си копита. Капитанът викна на скитите да тръгнат след него.

Мъжете се подредиха в редица и с викове, парчета горящ плат или кожени ризи, подкараха конете към борда на кораба.

Зад бордовата ограда на другия кораб се бяха строили татуирани траки. Очите им блестяха, предвкусвайки предстоящото клане. Но в този момент обезумелите коне скочиха на палубата на бойния кораб. Разкъсаха редицата на траките и запрепускаха лудо от единия до другия край на кораба, тъпчейки всеки, който се изпречи на пътя им.