Читать «Навигаторът» онлайн - страница 11

Нямаше търпение да настъпи сутринта. Само след няколко часа смазващото бреме на президентския пост щеше бъде прехвърлено от неговите плещи върху тесните, но способни рамене на приятеля му Джеймс Мадисън.

Джеферсън отпи още една глътка, наслади се на вкуса ѝ и се върна към документите, разпилени по бюрото му. По листовете имаше колонки с образци на речници на над петдесет индиански езика, написани със същия красив почерк, с който бе изписал Декларацията за независимост. Повече от трийсет години беше събирал думите.

Джеферсън отдавна бе обсебен от въпроса как индианците са дошли в Северна Америка и години наред бе съставял списъци от думи, които се използваха често в индианските езици и диалекти. Според неговата хипотеза приликите между думите от Стария и Новия свят сочеха ясна следа към произхода на индианците.

Джеферсън най-безсрамно се бе възползвал от президентската си власт, за да задоволява манията си. Веднъж покани петима вождове на племето чероки на президентски прием и ги разпита за езика им. А когато Мериуедър Луис тръгна на историческото си пътуване до Тихия океан, му нареди да записва езиците на индианците, които щеше да срещне по пътя си.

Книгата за произхода на индианците, която Джеферсън смяташе да напише, щеше да е връхната точка в кариерата му. Бурните събития от втория му мандат временно отложиха изпълнението на това начинание и той реши да не изпраща списъците на печатаря, преди да е добавил изложение за новия материал, който Луис и Кларк донесоха от пътуването си.

Зарече се да се заеме с това веднага щом се върне в Монтичело. Подреди листовете в спретната купчина, завърза я с шнур и я сложи при другите речници и канцеларски принадлежности в един здрав куфар. Щяха да откарат куфара и другите му вещи до Джеймс Ривър и да ги натоварят на лодка, която щеше да ги отнесе в Монтичело. Джеферсън пъхна в куфара последната купчина документи и го затвори.

Бюрото му остана празно, като се изключи калаената кутия, на капака на която бе изписано името му. Президентът отвори кутията и извади правоъгълно парче пергамент, широко около двайсет и пет сантиметра и дълго трийсетина. Повдигна меката животинска кожа към една маслена лампа. Неравната повърхност беше покрита със странни знаци, вълнисти линии и кръстчета. Единият край беше леко разръфан.

Джеферсън се беше сдобил с пергамента през 1791 година. Заедно с вирджинския си съсед Джими Мадисън бяха отишли на кон до Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да се срещнат с неколцина изпаднали в отчайваща бедност потомци на племето ункенчог. Джеферсън се надяваше да намери някой, който познава древните езици на племето алгонкин. И наистина, късметът му се усмихна – три възрастни жени все още говореха стария език. С наученото от тях Джеферсън състави кратък речник, който щеше да му помогне да докаже хипотезата си за европейския произход на индианците.