Читать «На път» онлайн - страница 4

Комунистът Стригунов, фелдшер в град Шенкурск, подава в уездния комитет заявление, където обосновава върлото си пиянство, в резултат на което и семейството си разтурил, и болните му се разбягали кой накъдето види.

„Постоянните неразбории в семейния ми живот, тежките условия на работа без съответната почивка, е която да разполагам в определено време, постепенно предизвикват умора и разстройство на нервната система и изискват периодично разтоварване и временно отвличане от постоянната мозъчна дейност, насочена в едно и също направление, което в условията на селото може да се постигне единствено с една почерпка в кръга на познати, след което с нови сили и най-енергично се залавяш за изпълнение на задълженията, които налагат службата, дългът и партията.“ Пиянствува, значи, за да изпълни дълга си към партията’ Ако и това не е довод — здраве му кажи! Но я попитайте другаря Стригунов дали комунистът трябва да се бръсне, да си лъска всеки ден ботушите, да си слага връзка. Той ще обърне към вас суровата маска на партийната непристъпност:

— Бръснене ли? Вратовръзки, а?! Буржоазен уклон, другари! Подхлъзваме се в блатото, другари! Бдителност, другари!

Да ходиш всеки ден след работа в кръчмата, е нещо в реда на нещата. Но ако след работа ходиш на театър или на кино — ще те погледнат накриво.

В Москва има хиляди кръчми. На най-хубавите помещения са лепнати жълто-зелени табели, в тях се носи кисела воня на туршия и бълвоч и до късна нощ бледи хора с мръсни престилки сноват с шишета между масите под грохота на триетажните псувни.

В Москва няма нито едно прилично, общодостъпно кафене, където можеш спокойно, без да чуваш наоколо си псувни, да размениш някоя дума, да прочетеш вестник, да послушаш музика.

Да оставим кафенетата! Вие ми кажете къде се дянаха старите московски чайни, дето приветливо лъщяха самоварите, дето безшумно пърхаха между масите побелели мустакати архангели, дето за осем копейки заедно с двата чая и бучка захар можеше да се обсъдят всички световни проблеми. Дето фонографът с достолепно поскърцване свиреше маршове и към свареното яйце ти даваха сол на хартийка.

Стараем се, дори се престараваме в опазването на старините и паметниците на изкуството, мъчим се да възобновим фрески of епохата на Александър Благословени, а старинната московска чайна, най-мирното, най-хубавото наследство от миналото, умира. Уютната й глъчка е заменена с лудешкия грохот на свръхмодерната пивница!

Строител и квартирант. Никак не е трудно да ги различиш, ако не от пръв поглед, поне от първия разговор.

Квартирантът навсякъде се чувствува господар на положението. Снове по учреждения и фабрики, одобрително потупва по гърбовете, поздравява с успехите, огорчено клати глава в случай на неуспех, многозначително се заканва с пръст на тъмните вражи сили.

Той се появява в началото и края на всяко начинание. Присъствува на организационните събрания, на първата копка, на откривания. И произнася дълги речи за това, че не са нужни думи, а дела, че необходимостта е отдавна назряла, че повече не може да се търпи.