Читать «На път» онлайн - страница 2

Двадесет и втора, двадесет и трета година. Въшката излезе от нелегалност. Тя пирува. Забравила е главното си природно свойство — да се спотайва в гънките и по шевовете. Сега има къде да се развихри. Издокарала се е с райе панталон и лачени чепици. Знае що е валута. Знае що е стока. Знае що е това сделка. Що е договор. Ония, които искат да строят социализма, не знаят нито първото, нито второто, нито третото, нито четвъртото. Какво чудно, че сключената с договор сделка за стоки носи на въшката валута? Какво чудно, че захваналият се с търговия болшевик гледа като изтърван празния си склад: как стана, че от стоката не остана и помен, сякаш му изтече между пръстите?

Двадесет и четвърта, двадесет и пета година. Постни времена за въшката. Ама и тя не е вчерашна. Простила се е с райето, пременила се е като скромен труженик. И вече не се репчи. Пак е станала хрисима, пак пълзи по изпитаните пътечки, вре се, дето види цепнатинка, пролука. Не прави вече сделки. Намерила си е служба и прилежно пъпли по тялото на съветската страна. Досущ като ония, киргизките въшки, смуче излишната кръв. За да не би, не дай си боже, да ни дойде много кръвчицата и да умрем от „апиплекция“.

Двадесет и шеста, двадесет и седма година. Въшката е жива. Вече съвсем се е нагодила. Вече е враснала. Има си собствен език, философия, принципи, непоклатими възгледи. От десет до четири след обяд помага да строим социализма, по-точно грижи се да не получим „апиплекция“; от десет до четири тя се смесва с трудещите се, усърдно чествува годишнината на Октомври.

А след четири — у дома си, край самовара, сред своите — на въшливата й физиономийка изпълзява малко тъжна, мъдра, иронична усмивчица. Тя умее да раздава въшливите си остроумия.

— Знаете ли, че па съветската власт й остава да живее още само една година!

— Защо?

— Как защо? Ами даже по кодекса най-тежко го наказание е десет години. Девет години вече минаха, остава, значи, още една година.

Всички ние, добрите честни хора, за каквито се смятаме, винаги, на минутата, сме готови, стъпвайки в крак, в плътни редици, с твърда крачка, ръка за ръка, с открито лице, рамо до рамо и прочие, и прочие да тръгнем на бой с бюрократизма.

— Де го тоя мръсен бюрократизъм?! Я го дайте насам! Да му видим сметката! На парчета да го направим! Помен да не остане от него!

Да намерим бюрократизма, да го открием, да докажем, че това е той, значи да го унищожим.