Читать «Мълчание за Вердюн» онлайн - страница 3

Бойните полета са станали обекти на спекула. Някакъв предприемач е получил разрешение от правителството да събира всички ценни метали. Затова той назначава търсачи. Те преследват всичко, което има стойност като метал, стари пушки, неексплоадирали снаряди, бомби, железопътни релси, ролки с жици, лопати — за тях тези полета на спомена, на тишината и скръбта са железни, стоманени и медни мини. Най-много обичат медта. Тя има най-добра цена.

Повечето търсачи са руснаци. В мълчанието и те са станали мълчаливи. Най-често те са сами. Никой не търси компанията им, и макар че правителството е раздало хиляди разрешителни, човек има чувството, че това, което вършат, не е редно. Там в земята има метал за милиони франкове, но има и сълзи, кръв и страх за милиони.

Това е сносна работа и мнозина от търсачите скоро могат да си позволят кола. Години наред артилерията се грижеше за това, те сега да имат препитание. Първоначалното припряно събиране от повърхността е отминало и сега трябва да копаят по-дълбоко до следващия слой погребани съкровища. Почвата е здрава и вече по една седмица копаят един единствен изкоп от едва няколко квадратни метра. Затова е важно да се откриват подходящите места. А за това е необходим опит.

Обикновено първото претърсване за метал е с дълги железни шишове, които се забиват в земята. Тогава може да се случи да попаднат на ботуш, който оказва съпротивление, защото ботушите на мъртвите там долу са общо взето добре запазени. Но търсачът може да прецени това, той има опит. По принцип той може да прецени още отгоре дали си струва да разкопава или не. Ако уцели стоманена каска — много хубаво, тя има своята стойност дотолкова, доколкото може да бъде знак за друга възможна плячка. Има някои стари, опитни търсачи, които копаят само на такива места, където расте някакъв храст. Те смятат, че на тези места има разрушени укрития с трупове, иначе храстът ни би вирял толкова добре. А в укритията обикновено има всякакви видове метал.

Ако някой има късмет, попада на картечница или дори на малък склад за муниции. Естествено така се печелят няколко хиляди франка с един удар. Една от находките, за които още се говори, била немски самолет. На пилотското място все още стоял скелетът, а между краката му имало сандък с 15 000 златни марки.

Навсякъде картината е една и съща. Земята първо се разрохква и разкопава и след това се разравя на ръка. На днавна светлина са появяват ръчни гранати, немски, с дълги дръжки, и готварски съдове. Те не са особено интересни. Една цев от пушка обаче, изкривена и кородирала, бива хвърлена на събралата се купчина ръждясали железа. Каска, след това избледнели, протрити сивозелени влажни дрипи, вече полупревърнали се в глина, един череп, още с коса, руса коса, череп с пробита дупка на челото. Търсачът го оставя в малък сандък зад себе си. Той разтърсва кафявите кости на петна в мръснозелените дрипи. Последните костички ги изтръгва от носовете на ботушите. Всичко заминава в сандъка, за да бъде изпратено вечерта за идентификация в главното депо. Едно вехто портмоне с малко почернели пари остава да лежи долу. Също и останките от някаква доста изгнила чанта. Но сега лопатата пак удря на метал, появяват се железен стълб и ролки с тел — добра находка.