Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 29

— Просто наминавам да видя как вървят нещата.

Сам отново се обърна към компютъра си.

— Добре. Има някои странни факти, но съм сигурна, че ще разреша загадките без чужда помощ.

Тревър кимна и погледна недоядения сандвич на Сам.

— Няма ли да го доядеш? Умирам от глад, днес не закусих.

Тя го гледа мълчаливо няколко секунди, после реши да отстъпи, въпреки че инстинктът й подсказваше да не го прави.

— Вземай го. Май трябва да се замислиш за връзка с жена, която може да готви.

Тревър взе сандвича и си отхапа голямо парче.

— Чух, че ти си известна с уменията си в кухнята.

Сам пропусна забележката му, макар че се почувства поласкана.

— Успяха ли да открият кой е?

Тя поклати глава:

— Не, дрехите му ги няма, а на пръстите му не бе останала достатъчно кожа, за да му вземат отпечатъци.

— Одонтологът погледна ли го вече?

— Сега е негов ред. Но пак зависи дали е имал картон при зъболекар, за да може да се направи съпоставка.

Сам взе снимките от бюрото си и ги подаде на Тревър.

— Как ти изглеждат?

Тревър спря да яде за миг и ги пое.

— Вече са ти изпратили снимките! Явно имаш връзки.

Срокът, за който се получаваха снимките от аутопсиите, бе постоянна тема за шеги между патолозите от „Парк“. Ако снимките изобщо се появяваха, те пристигаха с огромно закъснение и обикновено се озоваваха не на бюрото на патолога, поел случая, а в кабинета на някой от колегите му. Тревър ги прегледа набързо.

— Разложен труп на млад мъж, мъртъв от седмица-две, ако се съди по вида му. — Той отново отхапа от сандвича и захвърли снимките на бюрото.

— Погледни по-внимателно торса му. Не забелязваш ли нищо? Виж тази. — Тя му подаде лупа и една снимка на торса в едър план.

Тревър остави сандвича и огледа снимката с лупата.

— Сега вече го виждам. Искаш да потвърдя теорията ти за кръста. Хммм, може и кръст да е.

— Какво значи „може“? Друг път няма да видиш сандвич от мен.

— Може да е доста неща.

Сам усещаше как започва да му се ядосва.

— Например?

— Рани, получени при самозащита, или може да са го измъчвали, преди да го убият — всичко се случва.

Сам усети, че той нарочно говори небивалици.

— И откога човек си наранява корема, докато се опитва да се предпази?

Тревър сви рамене:

— Може пък това да е подписът на убиеца — някой, който държи убийствата да се разпознават като негово дело. Няма да е за пръв път. Очевидно се случва доста често в Щатите.

— При нас не е откриван труп с подобни рани.

— Е, винаги си има начало. Страховито, а?

Сам кимна.

— Чудех се дали няма някакъв ритуален смисъл, иначе защо точно кръст, а не нещо друго.

— Като какво например?

— Не знам, просто се хващам за всяка сламка.

Тревър замълча. Беше се научил да се доверява на две неща, откакто познаваше Сам, и това бяха преценката и интуицията й.

— Може ли да погледна тялото?

— Ако мислиш, че ще има полза.

Двамата излязоха от кабинета и тръгнаха към моргата. Тялото вече бе преместено на един от плотовете край стените. Фред стоеше отвън до вратата, а доктор Клайв Гилбърт — одонтологът, правеше рентгенови снимки на черепа. Сам и Тревър го изчакаха да свърши.