Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 28

Странно бе, че той изобщо не спомена Марк и парите след онази нощ. Тя знаеше, че Марк е успял да ги открадне и че се е измъкнал от клуба по пожарната стълба отзад, както бяха планирали двамата. Научи го от персонала. Но оттогава от Марк нямаше ни вест, ни кост. „Сигурно се пече на някой плаж в Испания“, мислеше си Франсис. Не можеше да разбере защо той бе взел парите и я бе изоставил. Изобщо не бе предполагала, че нещата ще се развият по този начин, като знаеше какви бяха чувствата му към нея. По-скоро тя би го изоставила, отколкото той нея — така смяташе. Но очевидно не го бе познавала толкова добре, колкото си мислеше. Всъщност никога не бе успявала с преценките си за хората — иначе никога не би се забъркала с човек като Бърд.

Парите трябваше да са за нея и бебето. Бърд винаги бе казвал, че не се интересува от деца, така че нямаше голяма вероятност той да се съгласи да й плаща издръжка. Затова бе решила сама да си вземе малък аванс, с който да осигури бъдещето на бебето, а Марк й бе предложил помощта си.

В момента нямаше друг избор, освен да остане при Бърд — въпреки поведението му. Бе ходила в един приют за малтретирани жени, но там се оказа по-зле, отколкото при Бърд, и тя не можа да си представи да отглежда детето си в такава обстановка. Не бе сигурна и как би реагирал баща й, ако се появеше на прага му най-неочаквано, и то бременна. Не вярваше, че ще понесе и баща й да я отблъсне, след като Марк вече го бе направил.

Държанието на Бърд бе безупречно, въпреки че веднага й бе заявил недвусмислено, че ако има още един инцидент като този с Марк, тя жестоко ще съжалява. Франсис знаеше, че той не се шегува. Сега погледна плътно прилягащата по тялото й рокля, която й бе станала още по-тясна в талията, защото коремът й започваше да нараства. Скоро трябваше да му каже или да намери къде да се скрие от него.

Бърд извика от долния етаж:

— Хайде, Фран, трябва да тръгваме.

Тя взе чантичката си и бързо тръгна надолу.

Денят бе минал неусетно. Винаги ставаше така, когато работата бе интересна. Както обикновено, полицаите не спряха да й досаждат, докато тя не написа протокола от аутопсията, и дори поискаха да изпратят, несъмнено жертвайки доста голяма сума от парите на данъкоплатците, една патрулна кола да вземе протокола веднага щом е готов. Сам намести показалеца на иконката за принтера и щракна отгоре й с мишката, от което апаратът незабавно тихо забръмча. Докато гледаше как листовете се появяват един след друг, усети, че нещо я смущава. Бе премислила подробностите от аутопсията отново и отново, но въпреки това имаше чувството, че нещо не е наред, че нещо й е убягнало и тя го е пропуснала. Отхапа от сандвича си с риба тон, който трябваше да й стигне за обяд, и в този момент един глас зад гърба й прекъсна мислите за аутопсията:

— Приключи ли?

Нямаше нужда да се обръща, за да види кой е — гласът бе достатъчно познат.

— Две посещения за един ден, Тревър, това е нечувана чест. — Обърна се към него. — Какво мога да направя за теб?