Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 2

Когато двамата се доближиха един до друг, Марк се изненада: мъжът не приличаше на хората, които обикновено се занимават с наркотици, но всъщност кой ли изглеждаше така! Стоката обаче бе първокачествена — най-добрата, която бе виждал от много време. А беше и евтина, така че се надяваше да я разкара бързо и да прибере добри пари.

Най-после се почувства в безопасност, излезе от скривалището си и тръгна през дъжда към колата си — спортен ретромодел. Хубава кола, помисли си той, голяма и старомодна. Марк обичаше старите коли — притежаваше спитфайъра от години и въпреки че купето вече бе в доста окаяно състояние, той си го обичаше.

Намираше се само на няколко метра от колата, когато чу, че двигателят й изръмжава и тя се засилва право срещу него. Марк отскочи настрани, размина се на сантиметър с единия калник и се блъсна в редицата кофи за смет. Светлините за заден ход светнаха и Марк осъзна, че шофьорът се подготвя за нов опит да го размаже върху най-близката стена. Изправи се трескаво на крака и се втурна към старинния каменен зид. Започна да се катери и в този момент колата се заби с трясък в каменните блокове под него, а Марк полетя и падна от другата страна на оградата.

Марк бързо се освести, изтри очите си от дъжда и се опита да фокусира погледа си, за да разбере къде се намира. Някакви странни тъмни фигури се надигаха неестествено над земята — силуетите им се очертаха на фона на тъмното небе, когато една светкавица блесна за миг. Със засилващо се чувство на ужас Марк осъзна къде се е озовал — в гробище. Трескаво започна да обмисля следващата си стъпка, а очите му затърсиха път за бягство. В този момент чу, че преследвачът му започва да се катери по каменната ограда. Трябваше да действа бързо. Скочи на крака и побягна към вътрешността на гробището, няколко пъти се подхлъзва на мократа трева и пада в калта, но продължаваше в последния си отчаян опит да се спаси. Накрая, напълно изтощен, се скри зад един висок плосък надгробен камък и притисна гръб до студената му гладка повърхност, опитвайки да се слее с пейзажа. Скри лице в дланите си и зачака. Нямаше друг избор, освен да стои и да чака. Не можеше да се ориентира, а и не му бяха останали никакви сили, за да предприеме нещо друго. Страхът го лиши напълно от способността да разсъждава рационално. Единствено го крепеше мисълта, че и други хора разчитат на него и че трябва да оцелее поне заради тях.

Опита да се съсредоточи, да прецени трезво ситуацията и да разбере защо се бяха провалили нещата. Инстинктивно и за пръв път в съзнателния си живот започна да се моли.

Радиостанцията на полицай Джей прещрака.

— Център до 784, край.

Джей тромаво се опита да измъкне радиостанцията изпод дъждобрана си.

— Център до 784, край — чу се отново повикването на диспечера, този път по-настоятелно.

Джей се подразни от нетърпеливостта му.