Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 17

Полицаите сновяха навсякъде. Някои, униформени и нахлупили черните си вълнени шапки плътно над ушите, разнасяха някакви дълги прътове. Полицаите от лабораторията, облечени в белите си предпазни костюми от мушама, детективите, които се мотаеха със сериозно изражение и разговаряха тихо помежду си, но очевидно не вършеха почти нищо.

Сам слезе от колата и си проправи път към желязната врата, откъдето тръгна по отбелязаната с жълта полицейска лента пътека. На средата на пътя я пресрещна шефът на екипа от лабораторията, който й подаде бял предпазен костюм. Това, разбира се, бе необходимо, за да се предпази мястото, където бе открит трупът, от по-нататъшно замърсяване с външни следи, влакънца и отпечатъци, но също така бе много полезно и за предпазване на собствените дрехи. Сам винаги държеше на външния си вид. Подбираше елегантни, но практични дрехи и винаги слагаше по малко грим. Спомни си как веднъж се бе появила на едно местопрестъпление с вид на съживен мъртвец. Вечерта бе ходила на доста проточило се парти и когато получи повикването по телефона в пет сутринта, си бе спестила обичайните грижи за външния вид. Бе се съсредоточила върху това да стигне до мястото. За съжаление журналистите пак бяха научили по някакъв начин за престъплението и вече бяха пристигнали. Репортери, фотографи, телевизионни екипи с камери. Наложи й се да си проправи път през стена от проблясващи светкавици и неспирни въпроси, за да стигне до мястото, където лежеше трупът.

На следващия ден се видя във всички вестници и новинарски емисии на телевизиите в страната с бледо подпухнало лице и измачкани дрехи. Но най-унизителното от тази история бяха обажданията от приятелите й, които също я бяха видели. Фармър, от друга страна, се бе появила в обичайния си вид, самоуверена и спокойна, елегантно облечена с панталон и скъпо черно палто. Сам си обеща вече никой да не я види в такъв вид, даже и да пристигаше на местопрестъплението с известно закъснение.

Сега към нея се приближи Ричард Оуен. Изглеждаше от главата до петите като провинциален лекар с процъфтяваща практика, облечен с вълнен блейзър и зелени гумени ботуши, които, помисли си Сам, идеално му подхождаха. Основната работа на полицейския лекар бе, поне според Сам, да установи, че е настъпила смърт, и то без да се доближава прекалено до мъртвеца. Някои полицейски лекари се изживяваха като наследници на Шерлок Холмс и често излизаха извън рамките на задълженията си, а още по-дразнещо — извън границите на компетентността си. Оуен вече се бе научил, че като си има работа със Сам, е най-добре да свежда мненията и диагнозите си до минимум.

Тя се изненада и малко се раздразни като видя, че Оуен не е облечен с бял предпазен костюм, и се зачуди как е успял да се промъкне край отговорника от лабораторията, който обикновено бе много стриктен.